5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№427
София, 24.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 994/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 470 от 12.07.2012 г. по гр.д. № 487/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 515 от 1.03.2012 г. по гр.д. № 5802/2010 г. на Русенски районен съд и е постановено друго, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на И. К. П. – от [населено място] 11 203 лв. – възнаграждение по изработването на 5 бр. инвестиционни проекти по част ЕЛ на подобекти от административната сграда на НАП – Р., подробно описани, извършени на основание чл. 5 от Договор за авторски надзор от 07.08.2007 г., със законната лихва от 23.07.2010г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на касационни основания жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, като сочи, че по въпроса: винаги ли съдът може да приложи правото на преценка съгл. чл.162 ГПК или това е ограничено от липсата на възможност размерът на иска да се определи с доказателства – експертиза, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Р.№158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, І т.о. и Р.096/12.04.2011 г. по гр.д.№332/2010 г.на ВКС,ІІ г.о. Счита, че по въпроса: може ли въззивният съд, упражнявайки правото по чл. 162 ГПК, да определи възнаграждението по начин и метод, различен от заявения в исковата молба, решението е недопустимо, тъй като претенцията е уважена на незаявено основание: в исковата молба има искане възнаграждението да се определи по Методиката за определяне на размера на предоставени проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното планиране от 2007 г. и няма искане за определяне съгласно Договора, а съдът е уважил иска съгласно договора,(а и неправилно го е определил в лева на час), което противоречи на Р.№ 17/30.05.2011 г. по гр.д.№ 110/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. Жалбоподателят поддържа, че по въпроса: може ли въззивният съд да присъди възнаграждение, без да установи дали възложената работа била ли е полезна за възложителя, е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р.№ 688/13.10.2008 г. по т.д.№ 356/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., което жалбоподателят обосновава с оплакване за неправилност на решението. По въпросите: включва ли предметът на договора за авторски надзор и проектиране, и може ли в хода на изпълнение на договор за авторски надзор, да се извършва проектиране, без това да е възложено писмено, може ли лице, различно от възложителя да поръчва проектиране, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с липса на съдебна практика и счита, че следва да се дадат задължителни тълкувания по въпросите за формата, предмета, страните на договора за проектиране и на договора за авторски надзор.
Ответникът по касационната жалба И. К. П. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, което обосновава с доводи за неоснователност по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което е уважен иск за 11 203 лв. – възнаграждение за изработване на 5 бр. инвестиционни проекти по част ЕЛ на подобекти от административната сграда на НАП – Р., подробно описани. Съдът е изложил, че страните са сключили Договор за авторски надзор от 07.08.2007 г., съгласно чл. 5 от който ищецът се е задължил да оказва всестранна техническа помощ в процеса на изграждане на обекта срещу възнаграждение по чл. 9 ал.2, вр. чл. 3, като ищецът е упражнявал авторски надзор, и е извършил проектирането на ЕЛ част на обекта. Съдът е приел, че сключеният договор за авторски надзор съдържа клаузите на договор за изработка, като е постигната договореност освен авторски надзор, изпълнителят да оказва и всестранна техническа помощ, в която се включват извършените от ищеца проектантски услуги, което се установява от събраните гласни и писмени доказателства. Съдът е аргументирал, че строителството неколкократно е преустановявано до изработване на процесните проекти, каквито не е имало и което е било пречка без тях строежът да продължи – касае се за първоначално проектиране с 5 бр. инвестиционни проекти, които не са част от одобрения проект, а са възникнали след решението на възложителя по проекта да преобразува складови помещения в работни места, затова е несъстоятелно възражението на възложителя, че проектите не са част от поетите от изпълнителя договорни задължения. По съображения, че извършените 5 бр. Р. са възложени, изпълнени и приети от възложителя, съдът е счел, че последният дължи съответно възнаграждение и с оглед уговореното с договора и експертното заключение, и съобразно размера, претендиран от ищеца, е уважил иска за 11 203 лв.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението, с което е определено възнаграждение, каквото не е искано. Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена, какъвто не е соченият от жалбоподателя порок. Не е налице твърдяната недопустимост на решението поради начина на определяне размера на претендираното възнаграждение, тъй като съдът е разгледал иска, който е предявен – за възнаграждение по договор за авторски надзор и техническа помощ, в предмета на който не се включва начина, по който следва да се определи възнаграждението. Оплакването на жалбоподателя за неправилност на решението относно определеното възнаграждение е касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за недопустимост на решението.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпросите: може ли съдът да присъди възнаграждение, без да установи дали възложената работа е била полезна за възложителя, договорът за авторски надзор включва ли проектиране и може ли в хода на изпълнение на договора да се извършва проектиране, без това да е възложено писмено. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните доказателства. Посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от тълкуването от съда на съдържанието на приложимата клауза – чл. 1 от Договора за авторски надзор. Дали страните са изразили воля за извършване от изпълнителя освен на авторски надзор, също и оказване на всестранна техническа помощ, която включва и проектиране, дали работата е изпълнена съгласно уговореното и дали е приета от възложителя, което поражда задължение за плащане на възнаграждение- това са въпроси, конкретни за делото и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 162 ГПК. Въззивният съд, за да уважи иска в посочения размер, е изложил, че определя размера с оглед уговореното с договора и съобразно експертното заключение. В първоинстанционното производство е назначена съдебно -техническа експертиза (л.320) по въпроса за минималния и за обичайния размер на възнаграждението за изготвените пет проекта, сметнато като вложен труд и като часова ставка, и ищецът съобразно приетото заключение, е изменил размера на отделните 5 претенции. Въззивният съд, като е изградил решението си на приетото заключение, не е изложил съображения, че определя размера на иска, съгласно чл. 162 ГПК, но дори и да се приеме, че е упражнил правото на преценка по чл. 162 ГПК,това е извършено след преценка на събраните доказателства, включително приетата експертиза. С това съдът не се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на чл.162 ГПК, посочена и от жалбоподателя:Р.№158/28.12.2011 г. по т.д.№157/2011 г. на ВКС, І т.о. и Р.№96/ 12.04.2011 г. по гр.д. №332/ 2010 г. на ВКС,ІІ г.о. Затова поставеният от жалбоподателя въпрос: правото на преценка по чл.162 ГПК ограничено ли е от липсата на възможност размерът на иска да се определи с доказателства, не е релевантен за делото – въззивният съд, за да определи размера на иска, е изслушал експертиза.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 470 от 12.07.2012 г. по гр.д. № 487/2012 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на И. К. П. – от [населено място] 400 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: