5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София 27.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2595/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Р. (България)” ЕАД – [населено място] срещу Определение № 16 от 03.01. 2013 г. по ч.гр.д. № 3439/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 5910 от 08.05.2012 г. по ч.гр.д. № 10786/ 2011 г. на Пловдивски районен съд, с което е обезсилена издадената по отношение на длъжниците С. Я., Т. К. и В. С. заповед за незабавно изпълнение №8123/28.06.2011 г., и издадения изпълнителен лист, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага, че е неправилно твърдението на съда, че единствено “Р.(България)” ЕАД, като заявител, следва да предяви иска по чл. 422 ГПК, тъй като с джиросването на записа на заповед на кооперация ”П.”, правата по него са прехвърлени на джиратаря, прехвърлено е на кооперация „П.” и вземането по договора за банков кредит № 140143/ 31.10.2006 г., с Договор за цесия, произвел действие с уведомяване на длъжника – така на датата на издаване на заповедта по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист Кооперация ”П.” е придобила правата по записа на заповед и договор за банков кредит и прехвърлителните сделки са породили действие и спрямо длъжниците. Жалбоподателят счита, че Кооперация „П.” е надлежно легитимиран ищец, за когото е възникнал правния интерес да предяви иска по чл. 422 ГПК, които изводи се подкрепят от Определение № 329/31.05.2011 г. по ч.гр.д. №226/2011 г. на ВКС, ГК, ІV отд. и Опр.№366/19.05.2011 г. по т.д.№ 994/ 2010 г. на ВКС, І т.о. Жалбоподателят излага доводи в подкрепа на оплакването, че е неправилно определението в частта, с която е потвърдено определението за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист срещу длъжника В. Н. С., за чието възражение жалбоподателят не е уведомен и не му е даден срок за предявяване на иска срещу него, които доводи съдът не е обсъдил, както и че съдът не е обсъдил довода му, че Кооперация ”П.” е предявила в срок иска по чл. 422 ГПК. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че по процесуалноправния въпрос: кой – кредиторът или приобретателят на вземането – е легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочените Опр.№329/31.05.2011 г. по ч.гр.д.№226/ 2011 г. на ВКС, ГК, ІV отд. и Опр.№366/19.05.2011 г. по т.д.№994/ 2010г. на ВКС, І т.о. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата: приел е, че авалистите по запис на заповед, макар да не са страни по каузалното правоотношение, произтичащо от договор за кредит, в който е предвидено издаване на запис на заповед, следва да бъдат уведомени за цесията на каузалното правоотношение: Р.№32/12.06.2009 г. по гр.д. №423/2008 г. на ОС – Разград. Жалбоподателят поддържа, че е налице произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – съдът е приел за установени обстоятелства по делото, без да се мотивира – нарушил е чл. 254 ГПК, което противоречи на Опр. №603/209.10.2011 г. по гр.д.№ 556/2011 г. на ВКС, ІV г.о.
Постъпила е и частна касационна жалба от Кооперация ”П.” – [населено място] срещу посочените:въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена издадената в полза на Банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Жалбоподателят обосновава искане по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по процесуалниоправния въпрос: допустим ли е иск по чл. 422 ГПК от цесионера за установяване на цедираното му вземане след издаване на заповед за изпълнение и узнаването на длъжниците за цесията, отговорът на който въпрос би обусловил активна процесуална легитимация на Кооперацията. Позовава се на съдебната практика, посочена в частната жалба на “Р. (България)” ЕАД – [населено място] и допълнително посочена, обосновава и по същество, че е активно легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, като носител на материалното право върху процесното вземане – представил е по делото договора за цесия, изпълнил е задължението си по договора за цесия, който договор е придобил между страните силата на закон. В Изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК сочи и друга съдебна практика, както и съображения за неправилност на обжалваното определение. В Молба от 01.03.2013 г. отново развива доводи за неправилност на определението, сочи решения по делото процесуалноправен въпрос и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба Т. С. К. и В. Н. С. – двамата от [населено място] и С. Я. Я. – от [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение, издадена в поза на Банката срещу длъжниците – авалисти по записа на заповед, издаден от [фирма] на 31.10.2006 г., и изпълнителния лист, въззивният съд е посочил, че заявлението е подадено на 13.06.2011 г. от кредитора “Р. (България)” ЕАД, докато Договор за цесия за прехвърляне от “Р. (България)” ЕАД на Кооперация „П.” правата, произтичащи от посочените два договора за банков кредит, е от 26.10.2010 г., а уведомлението до [фирма] от 10.01.2012 г. Посочил е, че заявлението е насочено от кредитора “Р. (България)” ЕАД, към авалистите, по отношение на които липсват данни за уведомление, извършено след завеждане на делото, поради което искът по чл. 422 ГПК следва да се предяви от заявителя в заповедното производство.
По частната касационна жалба на “Р. (България)” ЕАД – [населено място]: жалбата е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК – подадена е в срок от заявителя срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист поради непредявяване от заявителя в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК на установителния иск за вземането си.
Релевантен за делото е изложеният от частния жалбоподател процесуално – правен въпрос: когато заявител, в полза на когото е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК срещу длъжниците – авалисти на запис на заповед, кой следва да предяви иска по чл. 422 ГПК в случай, че вземането, обезпечено със записа на заповед, е прехвърлено с договор за цесия, предхождащ заявлението – заявителят или цесионерът, съответно – подлежат ли на обезсилване издадената в полза на Банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, ако заявителят не предяви иска по чл. 422 ГПК, предявен от цесионера. Не е релевантен изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос следва ли авалистите по запис на заповед да бъдат уведомявани за прехвърлянето на вземането по каузалното правоотношение, по какъвто въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а доводът на жалбоподателя, че е решен проецсуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – че съдът е приел за установени обстоятелства по делото, без да се мотивира – съставлява оплакване за неправилност на въззивното определение, а не основание за допускане на касационно обжалване.
Посоченият релевантен за делото процесуалноправен въпрос, не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, нито жалбоподателят доказва въпросът да се решава противоречиво от съдилищата. Посочените Опр. № 329/31.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 226/2011 г. на ВКС, ГК,ІV отд. и Опр.№ 366/ 19.05.2011 г. по т.д.№ 994/2010 г. на ВКС, І т.о. са относно цесия , извършена след издаването на заповедта за изпълнение, поради което нямат приложение към настоящия случай. Договорът за цесия със страни Банката и Кооперация ”П.” е от 26.10.2010 г., заявлението на Банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение е от 13.06.2011 г. и в заповедното производство договорът за цесия не е представен, сега по делото не е представен целият договор, а част от него, така че не могат да се правят изводи за размера на прехвърленото вземане, възникнало в полза на Банката по два договора за кредит, единият от които е обезпечен със записа на заповед от 31.10.2006 г., въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Затова искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
По частната касационна жалба от Кооперация ”П.” – [населено място]. Същата, като подадена от правен субект, който не е страна в заповедното производство и на него, като заявител, не са били издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, впоследствие обезсилени на основание чл. 415 ал. 2 ГПК, е недопустима, каквато е била и във въззивното производство. Затова частната жалба следва да се остави без разглеждане и не могат да се обсъждат доводите на частния жалбоподател във връзка с искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и за правилността му.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 16 от 03.01.2013 г. по ч.гр.д. № 3439/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд по частна касационна жалба на “Р. (България)” ЕАД – [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Кооперация „П.” – [населено място] срещу същото определение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: