3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 27/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Сенатор Полска”- дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Полша, чрез адв. Ц. М. – [населено място], [улица], ет.3 срещу Определение № 10636 от 21.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 4762/2012 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 16.02.2012 г. по гр.д.№ 5880/23012 г. на СРС, 77 с., с което е отхвърлено заявлението за издаване срещу [фирма] – [населено място] на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 т. 2 ГПК за предаване на движими вещи, посочени в представените фактури. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като заявлението е редовно и не следва да представя доказател – ства за установяване на вземането, като целта на производството е да се провери дали вземането е спорно и ако длъжникът възрази, проверката за съществуването му ще се извърши в исковия процес. Иска определението да се отмени и да се постанови издаването на заповед за изпълнение. В Изложение на касационните основания по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен правен въпрос относно индивидуализиране на вземането: Опр.№49/20.01.2011 г. по ч.т.д. №705/2010 г. на ВКС, І отд. и Опр.№ 4976/21.06.2010 г. по ч.т. д.№292/2010 г. на ВКС, І отд. Поддържа, че обжалваното определе – ние противоречи на Опр. №31 от 10.01.2012 г. по ч.гр.д.№714/2011 г. на ВКС, ГК, ІV отд. за задължението на съда на отстрани нередовностите на заявлението, като даде на заявителя съответни указания, включително и за необходимостта да представи и други документи. Иска на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК да се допусне касационно обжалване по въпросите: заявителят по чл. 410 ГПК задължен ли е да приложи доказателства за установяване на вземането си, как се индивидуализира вземането, непредставянето на документи за установяване на задължението за плащане въпрос за редовност или за основателност на заявлението е.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането за отхвърляне на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за предаване на движими вещи, описани в представените фактури, по съображения, че заявителят иска връщане на вещи, предоставени на длъжника въз основа на договор за продажба – не е налице основание по чл. 410 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като заявителят може да иска само плащане на цената, но не и връщане на вещите, още повече, че не са представени договорът или общите условия, с които се уреждат отношенията между страните, за да се установи, че е налице задължение за длъжника да върне движимите вещи.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото, релевантен за спора е въпросът: налице ли са основания за издаване на заповед по чл. 410 ал. 1 т. 2 ГПК.
По този въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, което жал – боподателят обосновава с противоречие на обжалваното определе- ние на Опр.№49/20.01.2011 г. по ч.т.д.№ 705/2010 г. на ВКС, І отд. и Опр.№4976/21.06.2010 г. по ч.т.д.№ 292/2010 г. на ВКС, І отд. Тъй като не е налице условието длъжникът да е получил вещите със задължение да ги върне, за да има право заявителят да иска предаването им, не може да се издаде заповед по чл. 410 ал. 1 т. 2 ГПК въз основа на договор за покупко-продажба на движими вещи. Посочените от жалбоподателя съдебни актове са неприложими, тъй като са постановени по заявления за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане.
Въпросите дали заявителят трябва да приложи доказателства за установяване на вземането и следва ли районният съд да му укаже, че не представя такива и да му даде възможност да ги представи, какви са правомощията на съда при нередовност на заявлението, не са релевантни за делото, тъй като заявителят неоснователно претендира по договор за покупко – продажба на движими вещи издаване на заповед по чл. 410 ал. 1 т. 2 ГПК за предаване на вещите, които вещи не са получени въз основа на договор със задължение да се върнат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №10 636 от21.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 47762/2012 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: