Определение №933 от 17.12.2012 по търг. дело №268/268 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 268/2012 год.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№933

гр.София, 17.12.2012 година

В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ И.
търговско дело под № 268/2012 година

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат д-р Р. П. от АК-П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 597/15.12.2011 год., постановено по гр.дело № 796/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Пловдивския окръжен съд № 127/22.03.2011 год. по т.дело № 672/2009 год. апелативният съд е отхвърлил предявените от ищеца-касатор срещу [община] обективно съединени искове: по чл.266 ЗЗД за сумата 236 227,73 лева – стойност на незаплатени СМР по договор от 09.08.2005 год. и анекс към него съгласно фактура № 184/05.10.2006 год.; по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 18 898,13 лева – мораторна неустойка за забавено плащане на посочената главница за периода 17.10.2006 год. – 12.11.2006 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 97 428,52 лева – обезщетение за забавено плащане на същата главница за периода от 13.11.2006 год. до 05.10.2009 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че при безспорно установена фактическа обстановка съдът неправилно е преценил фактите по делото, погрешно е тълкувал съдържанието на договорните клаузи на сключения между страните договор от 09.08.2005 год. и анекса към него, в резултат на което е достигнал до необосновани и погрешни изводи досежно спорните правоотношения.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво и от съдилищата: 1. Налице ли е хипотезата на т.4 от раздел ІІІ на договора от 09.08.2005 год. за „наличие на неизвършени и недовършени работи” и основание на възложителя да спре плащанията по договора до извършването им съгласно разпоредбите на чл.264-266 ЗЗД? 2. Налице ли са основания възложителят да откаже плащане на уговореното възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД при наличие на двустранно подписани документи за приемане на СМР от кмета на Общината и липса на направени възражения и искания по чл.264 и чл.265 ЗЗД поради съществени недостатъци на извършената работа? 3. Преждевременно ли е предявен иска и има ли право изпълнителят на съответна част от уговореното възнаграждение по процесната фактура, когато част от цялата работа е била изпълнена и може да бъде полезна на поръчващия? Към жалбата са представени редица решения на ВКС и съдилища в страната по приложението на цитираните текстове на ЗЗД, които са постановени при действието на отменения ГПК от 1952 год.
Ответникът по касация [община] не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Видно от данните по делото с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е отхвърлил предявения от ищеца-касатор иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 236 227,73 лева, както и обективно съединените искове за мораторна неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД в размер на 18 898,13 лева и обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 97 428,52 лева, които претенции имат акцесорен характер и са изцяло в зависимост от изхода на делото досежно главницата. Предмет на спора е частично неизплатена цена за извършени СМР по издадената от ищеца фактура № 184/05.10.2006 год. в изпълнение на сключен между страните на 09.08.2005 год. договор и анекс към него за извършване на строителни дейности по възстановяване дигите на река М. при [населено място] водици и укрепване южния бряг на реката в района на [населено място]. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал /включително заключенията на назначените по делото многобройни технически експертизи/ решаващият съд е приел, че възложеното строителство не е завършено в договорения обем, а изпълнението е в отклонение от одобрените проекти, което налага извода за некачествено изпълнение от страна на ищеца. Този извод се потвърждава и от експертното мнение на вещите лица, които при извършените проверки са установили, че не е спазена необходимата технология-изсипани са земни маси без уплътняване на насипа, откосът не е оформен със скални блокове, южният бряг на реката не е укрепен по цялата дължина, в дигата не са вложени необходимите по проект скални маси. Констатирано е също, че при актуването изпълнителят съвсем произволно борави с понятията обем и обемно тегло, както и с единичните цени на отделните видове работи; налице е разминаване в количествата и противоречиви стойности между транспортираните и вложените материали. Липсва геодезическо заснемане на съществуващото положение на дигата преди нейното надграждане, което води до невъзможност да се определят точните количества на насипите. Извършените СМР са значително по-малко от заложените /около 9% от общия обем/, а строежът е следвало да бъде завършен в срок до 22.07.2006 год. При тези фактически данни и след извършено тълкуване на клаузите на процесния договор съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск, тъй като съгласно чл.4 от договора при установяване на неизвършени или недовършени работи или констатирани недостатъци възложителят има право да спре плащанията до тяхното извършване, съответно-до отстраняване на недостатъците.
При тези фактически данни, преценявайки решаващите изводи на въззивния съд и въпросите и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Съгласно указанията дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК. В случая посоченото изискване не е изпълнено. Поставените от касатора въпроси целят да обосноват неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и в този смисъл представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са относими към предмета на делото, но са пряко свързани с правилността на обжалваното въззивно решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от събраните доказателства и установените факти по конкретното дело и извършената от въззивната инстанция суверенна преценка и тълкуване съдържанието на приложимите клаузи на процесния договор. Данните по делото сочат, че съдът е приложил правилата на чл.20 ЗЗД при тълкуване съдържанието на относимите договорни клаузи, като е обсъдил доводите и възраженията на страните относно произтичащите от тях права и задължения. Изводите, до които е стигнал апелативният съд в резултат на това тълкуване обаче не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания в цитираното тълкувателно решение.
Не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси, които фактически са свързани с начина на тълкуване на договора и приложението на чл.20 ЗЗД. По този въпрос е налице трайноустановена непротиворечива практика, която е в смисъл, че при съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл.20 ЗЗД критерии. Видно от данните по делото апелативният съд е тълкувал процесния договор в съответствие с константната съдебна практика, спазвайки правилата предвидени в чл.20 ЗЗД, съпоставяйки съдържанието на клаузите на чл.3 и чл.4 в тяхната връзка и с оглед съдържанието и смисъла на целия договор. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка, както вече беше посочено, оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и твърдяното противоречие в съдебната практика по приложението на чл.264 и чл.266 ЗЗД, тъй като различния краен изход в приложените към касационната жалба съдебни решения е обусловен от различните факти и събраните доказателства по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет на настоящото дело. Обстоятелството дали изработеното е съобразено с договора и анекса към него, за да се претендира заплащане на уговорената цена, това е въпрос подлежащ на доказване по конкретното дело. В случая, с оглед събраните по делото доказателства и заключенията на многобройните технически експертизи презумпцията по чл.264, ал.3 ЗЗД се счита оборена, тъй като строителството не е извършено в договорения обем, а изпълнението е в отклонение от одобрените проекти и утвърдените технологии, което е наложило през 2008 год. да бъде извършен ремонт на дигите поради некачественото им изпълнение. Що се отнася до представените два протокола № 2 от 05.10.2006 год.,/подписани без забележки от кмета на Общината, на които се позовава ищеца, поддържайки тезата, че работата е приета без възражение от страна на възложителя/, като частни свидетелствуващи документи същите не се ползуват с материална доказателствена сила, тъй като удостоверяват изгодни за съставителя им факти, поради което се ценят заедно с останалите доказателства по делото. В случая некачественото изпълнение на процесните строителни работи е безспорно установено от представените по делото констативни протоколи: от 14.04.2006 год., съставен от комисия експерти, назначени със Заповед № РД 11-235/11.04.2006 год. на председателя на ДА”Гражданска защита”; от 13.08.2009 год. и от 04.09.2009 год., съставени от комисия експерти, назначена със заповед № 240/10.08.2009 год. на кмета на [община]; от окончателният доклад от 18.05.2006 год. за извършения извънпланов одит на [община] във връзка с ефективността и законосъобразността на изразходваните целеви средства предоставени от държавния бюджет на Общината за ликвидиране последствията от наводненията и извършените възстановителни работи, както и от заключенията на назначените експертизи, които не са оспорени. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт, която е извън обсега на проверка по чл.288 ГПК.

По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 597/15.12.2011 год., постановено по гр.дело № 796/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top