О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№91
София, 11.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия И.
ч. т. дело № 274/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Л. Н. от САК, срещу определение № 2 674 от 02.12.2013 г. по в. ч. гр. дело № 4 465/2013 г. на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдено определение от 19.09.2013 г. на СГС по т. д. № 9 394/2012 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на определение от 04.06.2013 г. относно присъдени разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) в полза на [фирма] за сумата от 5 000 лв.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на постъпилата частна жалба. Изложени са доводи за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 9 394/2012 г. пред Софийски градски съд е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 94 ЗАПСП и чл. 95 ЗАПСП, предявени от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място]. С молба с вх. № 57 456/16.05.2013 г. на основание чл. 232 ГПК ищецът оттегля предявените искове срещу първия ответник. С протоколно определение от 04.06.2013 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на [фирма] и му е присъдил направените съдебни разноски в размер на 5 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. С определение от 19.09.2013 г. по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на прекратителното определение в частта за раноските. Този съдебен акт е потвърден от САС с определение № 2 674 от 02.12.2013 г. по в. ч. гр. дело № 4 465/2013 г. (предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил множество въпроси, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 78 ГПК.
По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която е в смисъл, че отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна дължат се реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото и без значение е в кой момент ищецът е оттеглил иска си. Преценката за размера на дължимия адвокатски хонорар, при направено възражение за прекомерност, е винаги конкретна и се извършва от съда с оглед данните по делото, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г. Видно от данните по делото, такава преценка е извършена от съда, който е изложил съображенията си в мотивите на обжалваното определение. Това налага извода, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай предвид наличието на горецитираното тълкувателно решение ВКС по поставения въпрос, в съответствие на което е постановено обжалваното въззивно решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 674 от 02.12.2013 г. по в. ч. гр. дело № 4 465/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: