1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
гр. София, 18.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 123 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата А. С. К. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. К. И. Н. срещу решение № 1546 от 13.10.2011г. по гр. дело № 1723/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 11.03.2011г. по гр. дело № 4861/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І ГО, 11 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. С. К. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2007г., заедно със законната лихва, считано от 31.08.2007г. до окончателното плащане и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски общо в размер 1 390,17 лв. за двете съдебни производства.
К. прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд относно прилагането на принципа на справедливостта и чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за претърпени неимуществени вреди се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; при постановяване на решението е допуснато отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедлвост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната /противоречие с решение № 749/05.12.2008г. на ВКС, ТК/.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Х. Х. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост, тъй като нередовностите на касационната жалба не са отстранени и изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК не отговаря на изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 31.08.2007г. около 23.50ч. в [населено място] е настъпило ПТП с лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с ДК № ОВ 62-64 АМ, управляван от С. С. К., в резултат на което водачът на лекия автомобил е получил черепно-мозъчна травма и раздробяване на бедрото, а возещата се до него ищца А. С. К. – раздробено счупване на дясната мишнична кост над лакътната става и изкълчване в основната става на палеца на лявата ръка. Вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника [фирма]. Решаващият съдебен състав е констатирал, че изкълчването е било наместено с мека превръзка за срок от около 20 дни, а по отношение на счупването първо е била поставена директна скелетна екстензия, а след това е било направено наместване и резултатът е бил задържан с гипсова имобилизация, която е била поставена за период от 45-60 дни. От получените увреждания пострадалата е търпяла болки и страдания от около 2-3 месеца, с по-голям интензитет през първия от тях. Прогнозите са при рязка промяна на времето за период от няколко години след инцидента ищцата да има неприятни усещания до болка в местата на травмите. Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат въззивният съдебен състав е приел, че не е налице съпричиняване от страна на ищцата.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид изложеното в касационната жалба, молбата към нея и въззивното решение, материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане и детерминирането на критерия за справедлвост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за спора се решава противоречиво от съдилищата. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Относно релевантните за спора въпроси не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, времетраенето на лечебния и възстановителния процес, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, приключването на лечението и възстановяването без усложнения и остатъчни явления.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о. и решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени вредите, е настъпило на 31.08.2007г., и се е съобразил с това при определяне размера на присъденото обезщетение общо в размер 12 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Останалите оплаквания в депозираната на 14.12.2011г. молба представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1546 от 13.10.2011г. по гр. дело № 1723/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.