3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София 11.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2313/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1865 от 23.11.2012 г. по гр.д. № 1462/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 251 от 03.01.2012 г. по гр.д. №102/ 2006 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с което е уважен иска по чл. 82 ЗЗД и е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [фирма] – [населено място] срещу наследниците:К. И. К., М. В. К., С. В. К. и И. В. К. – всички от [населено място] на починалия на 06.01.2012 г. ответник по делото В. С. К. – ЕТ с фирма „К. – 91 – В. К.” – [населено място] за 76 470 евро – обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор от 21.05.2002 г. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за 6666 евро-разноски по изпълнението и възнаграждение по същия договор. В касационната жалба и в Изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че договорът на страните от 21.05.2002 г. е комисионен договор и на базата на събраните по делото доказателства и изводи е постановил правилно и законосъобразно решение, в противоречие на които доказателства и изводи въззивният съд е приел, че са касае за договор за продажба, направил е изводи, без да ги обоснове и е стигнал до решение, което е в противоречие с материалния закон. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба наследниците К. И. К., М. В. К., С. В. К. и И. В. К. – всички от [населено място] на починалия на 06.01.2012 г. ответник по делото В. С. К. – ЕТ с фирма „К. – 91 – В. К.” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал правния въпрос, по който поддържа основание за допускане на касационно обжалване, оспорват и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е отменено и потвърдено решение, с което е разгледани осъдителни искове, които са отхвърлени, и цената на главния не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантния за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Независимо от това, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Дали решението е незаконосъобразно – това е оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1865 от 23.11.2012 г. по гр.д. № 1462/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на С. В. К. – от [населено място] 1500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: