5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№287
София, 22.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3570/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 857 от 07.05.2013 г. по гр.д. №4407/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №6 от 05.09.2012 г. по гр.д. №10 385/ 2010 г. на СГС в частта, с което [фирма] е осъдено на основание чл. 226 ал. 1 КЗ да плаща на К. И. И., поставен под пълно запрещение, чрез настойника му Надежда К. И., по 940 лв. месечно застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за болногледач, по застраховка „гражданска отговорност” на л.а. „Опел кадет” с рег. [рег.номер на МПС] , за период от 15.09.2010 г. до настъпване на нов юридически факт за изменение или отпадане на задължението, със законната лихва, считано от петнадесето число на съответния месец, решението е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата 1726.35 лв. и е постановено друго, с което искът е уважен и за тази разлика. Жалбоподателят прави оплакване, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано и в Приложение към касационна жалба поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Сочи решените по делото материалноправни въпроси: допустимо и основателно ли е присъждането на обезщетение за имуществени вреди, без представени доказателства за извършване на същите и допустимо и основателно ли е присъждане на обезщетение за бъдещи, неизвършени разходи. По първия въпрос обосновава, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която, за да бъдат обезщетени претендираните разходи, трябва реално да са извършени, плащането да е удостоверено с документи – т.4 на ППлВС №4/1975 г., ППлВС №4/1968 г. и Р.№129/25.07.2005 г. по гр.д.№ 2439/2203 г. на ВКС,ІV г.о. По въпроса за допустимостта да се предяви иск, съгласно чл. 97 ал. 4 ГПК (отм.) за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението, сочи Р.№373/27.04.2009 г. по гр.д.№ 5389/2008 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно което правилото на чл. 97 ал. 4 ГПК(отм.) се прилага само в случаите на възникнало задължение и в приложното поле на нормата не се включват права, които въобще не са възникнали, а ще възникнат според поведението на страните. Сочи и Определение № 451/11.11.2008 г. по гр.д.№ 1957/ 2008 г. на ВКС,ІІ г.о. относно претенция за обезщетение за разходи за лечение, обусловена от доказването на такива разходи и действителното им извършване. Жалбоподателят поддържа, че произнасянето по посочената правна норма е от голямо значение за точното и правилно прилагане на закона, и поради произнасяне от въззивния съд в противоречие с нормативната уредба и съдебната практика, счита, че е абсолютно необходимо касационно разглеждане на спора и преценка за правилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба К. И. И. – от [населено място], поставен под пълно запрещение, действащ чрез настойника си Надежда К. И. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, оспорва евентуално и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и изменено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 226 ал. 1 КЗ за 940 лв. месечно застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за болногледач и да отмени решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата 1726.35 лв. и да го уважи и за тази разлика, въззивният съд е аргументирал, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно виновно действие на И. Х. Ш., установено с присъда по НОХД № 545/ 2008 г. на ПРС, който на 01.05.2007 г. в [населено място], при управление на л.а.”Опел кадет” с рег. [рег.номер на МПС] , като е нарушил посочените правила за движение, е предизвикал ПТП и е причинил две тежки телесни повреди на К. И. И.. Въз основа на представената полица съдът е посочил, че е налице валидно правоотношение по риска ”Гражданска отговорност” между деликвента и [фирма] – [населено място] и може да се ангажира отговорността на последния на основание чл. 226 ал. 1 КЗ, ангажирана за обезщетение за неимуществени вреди с решение по гр.д.№ 736/2009 г. на П.. Съдът е приел, че ищецът има и ще има до края на живота си нужда от болногледач въз основа на установените от съдебно-медицинската експертиза трайни и необратими увреждания: тежък остатъчен двигателен дефицит, симптоматична епилепсия, нарушени тазово -резервоарни функции, моторна афазия, дефицит на комуникацията с околните и пълна зависимост от тях – състояние, при което е невъзможно самообслужване. Прогнозата на вещото лице е, че няма изгледи състоянието да претъпи обратно развитие за в бъдеще, а мозъчната увреда предполага прогресия на наличния когнитивен дефицит и задълбочаване на трудностите в комуникацията, като може да се очаква прогресия и в епилептичните пристъпи, психичната симптоматика със задълбочаване на психоорганичния синдром – и за вбъдеще ищецът ще има нужда от болногледач, тъй като зависимостта му от околните ще се задълбочава, постоянната помощ и обслужване е необходима особено в случаите на нощни епилептични пристъпи и поради налагащите се постоянни санитарни грижи предвид тазово -резервоарните нарушения. Съдът е обосновал, че съгласно чл. 51 ал. 1 пр. 1 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и понятието „всички вреди” обхваща настъпилите вреди и вредите за в бъдеще, доколкото е сигурно, че такива ще настъпят, а в случая ищецът се нуждае и ще се нуждае от постоянни грижи до края на живота си, за което и за вбъдеще има нужда от разходи за болногледач. Приел е, че тези разходи не представляват пропуснати ползи, а вреди, тъй като са свързани с бъдещо намаляване на имуществото на пострадалия, а не с пропусната възможност да реализира доход и е установено по делото, че е сигурно и предвидимо настъпването на вредите. На основание чл. 51 ал. 1 пр. 2 ЗЗД съдът е присъдил обезщетението периодично в размер, определен от съдебно-счетоводната експертиза за необходимите месечни разходи за четирима болногледачи при осемчасова смяна, като е приспаднал получаваната от ищеца добавка по чл. 103 КСО.
Изведените от жалбоподателя материалноправни въпроси, с оглед данните по делото, следва да се доуточнят до релевантните за делото въпроси: 1.За да се присъди застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за болногледач на увредено лице, чието състояние е необратимо и няма изгледи да бъде подобрено до края на живота му, следва ли тези разходи за болногледач да бъдат доказани. 2.Може ли в този случай обезщетението да се присъди периодически. Тези въпроси въззивният съд е решил в съответствие с установената съдебна практика.
Съгласно задължителната съдебна практика – т.1 на ППлВС №4/23.12.1968 г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, в който смисъл са и постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№499/30.06.2010 г. по гр.д.№647/2009 г. на ВКС,ІV г.о.; Р.№153/02.06.2011 г. по гр.д.№526/2010 г. на ІV г.о.; Р.№ 317/01.07. 2011 г. по гр.д.№ 1553/2010 г. на ІV г.о. С установяването, че следствие увреждането ищецът се нуждае и ще се нуждае и за в бъдеще до смъртта си от постоянни грижи от болногледач, са установени вече причинените му имуществени вреди – разходи за болногледач, и вредите за в бъдеще, тъй като е сигурно, че такива ще настъпят в имуществената му сфера – ищецът ще се нуждае от постоянни грижи до края на живота си и дотогава ще има нужда от разходи за болногледач. По естеството си обезщетението за вече настъпилите имуществени вреди до постановяване на съдебното решение, както и на тези, които със сигурност ще настъпят за в бъдеще, касаят едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност, затова с оглед доказаното състояние на ищеца, което е необратимо и не може да се очаква да се подобри, неоснователно жалбоподателят поддържа, че в противоречие с установената съдебна практика, е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди, без съдът да е събрал доказателства, че реално разходите за болногледач са извършени и без да е доказано с документи плащането им, съгласно указанията по т.7 от ППлВС №4/23.12.1968 г. и т.4 на П. ВС №4/ 1975 г. да се съберат доказателства за необходимостта от такива разходи и за техния размер. Очевидно ищецът се нуждае от разходи за болногледач и с оглед данните по делото, тези разходи са доказани – ако съпругата му или негови близки са го обслужвали, съгласно т.4 на ППлВС №4/30.10.1075 г. по гр.д.№ 5/1975 г. при гледането на болен от близък, който по тази причина е принуден да не работи и да не получава трудово възнаграждение, на пострадалия се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач. При установени досега положени грижи за болногледач и с оглед необратимостта на състоянието на ищеца, налагащо и занапред такива разходи, вредите са доказани.
По въпроса за присъденото обезщетение за разходи за болногледач на ищец в необратимо увредено състояние периодически, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика – съгласно т.11 на ППлВС№4/30. 10.1975 г. съдилищата постановяват еднократно или периодично заплащане на обезщетението за непозволено увреждане по своя преценка, независимо от направеното от ищеца искане за начина на заплащане. С оглед данните по делото е присъдено обезщетение за имуществени вреди, което да покрива необходимите разходи за болногледач и за времето след предявяване на иска поради необратимото състояние на ищеца, нуждаещ се постоянно от такива разходи докато е жив. Не се касае за средства, които да са необходими само за определен период от време, а за разходи, постоянно жизнено необходими, присъдени месечно, до настъпването на юридически факт, съставляващ основание за изменяване на размера им или за отпадане необходимостта им, които не касаят ненастъпили (бъдещи) вреди, затова е неотносимо посоченото от жалбоподателя Р.№373/27.04.2009 г. по гр.д.№ 5389/ 2008 г. на ВКС, ІV г.о.
С оглед създадената задължителна съдебна практика по посочените въпроси, доколкото жалбоподателят поддържа и искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, същото е неоснователно. Изискването на закона е кумулативно – не само произнасянето по посочената правна норма да е от значение за точното прилагане на закона, но да е от значение и за развитие на правото, а това основание, доколкото жалбоподателят заявява такова, той основава на оплакване за неправилност на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 857 от 07.05.2013 г. по гр.д. №4407/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на К. И. И., поставен под пълно запрещение, чрез настойника му Надежда К. И. – от [населено място] 1800 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: