3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 03.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4663/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 199 от 17.09.2013 г. по т.д. № 2810/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК на влязлото в сила Определение по ч.гр.д. № 3266/ 2006 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане на съдебния изпълнител при СРС,ІІ отд., ІІІ уч. по изп.д. №4553/ 2002 г., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 330 ал. 1 б. ”а” ГПК(отм.). Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като ВКС неправилно е потвърдил определението, с което е потвърдено разпореждането, с което ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, така оставянето в сила на незаконосъобразното разпореждане на ДСИ е основание за събиране два пъти на едно и също задължение. Жалбоподателят прави оплакване, че ВКС не е обсъдил довода му за събиране на вземането в двоен размер поради неправомерните действия на ДСИ по изп.д.№ 4553/2002 г. относно разписката, за която при изследването от наказателния съд по безспорен начин е доказано, че Й. Д. Г. не е изготвил документ с невярно съдържание. Счита, че предмет на молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 ГПК е определението по ч.гр.д.№ 3266/ 2006 г. и иска обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с което да се допусне молбата за отмяна на посочения съдебен акт, влязъл в сила.
Ответникът по частната жалба Х. С. П. – от [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане молба за отмяна.
С обжалваното определение ВКС, ТК, ІІ отд. е оставил без разглеждане молбата на [фирма] – [населено място] – длъжник по изп.д. №4553/ 2002 г. на ДСИ при СРС,ІІ от.,ІІІ уч. за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК на влязлото в сила Определение по ч.гр.д. № 3266/2006 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 330 ал. 1 б. ”а” ГПК(отм.). Изложени са съображения, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като се иска отмяна на акт на съда, постановен на основание чл. 217 ал. 1 ГПК (отм.) по жалба срещу разпореждане на ДСИ, с което отказва да прекрати изпълнителното производство поради погасяване на задължението. Съдът е посочил, че отмяната е извънредно средство за проверка на неправилни влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, а с постановеното в рамките на производството по обжалване на действията на СИ определение съдът не разрешава материалноправен спор. На основание т.2 на ППлВС №2/1977 г. съдът е приел, че съдебният акт, постановен по обжалване действията на СИ се ползва със СПН само по отношение на разрешения с него процесуален въпрос и че определението по ч.гр.д.№ 3266/2006 г. на СГС, не съставлява влязъл в сила съдебен акт, с който със СПН да е разрешен между страните по делото спор за материално право, който да подлежи на отмяна, и това определение няма характер и на съдебен акт, който да е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, подлежащи на отмяна.
Определението е правилно. Недопустима е молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК на определение, с което е потвърдено разпореждане на съдебен изпълнител, с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство на основание чл. 330 ал. 1 б. „а” ГПК(отм.). Съгласно ППлВС № 2/ 1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материално -правни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Тъй като не е налице влязъл в законна сила съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо да е разрешен спор между страните по делото, който да подлежи на отмяна, нито съдебен акт, който да е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна, молбата за отмяна на посоченото определение е недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №199 от 17.09.2013 г. по т.д. № 2810/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: