Т.д. 356/11 ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№645
гр. София, 11.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №356/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище: [населено място] срещу решение № 259 от 09.11.2010 г. по в.гр.д. № 368 /10 на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение №202/11.06.2010 г. на РС-Ловеч постановено по грд.№1567/09 по описа на съда, с което е уважен искът по чл.233 ал.1 ЗЗД на З.”Единство” –с.А.,общ. Л. срещу касатора и Д. И. П. като [фирма]-гр.Л. за предаване държането върху недвижими имоти предмет на прекратен наемен договор между страните.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в насока недопускане до касация, респ. нейната неоснователност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 5000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил налице сключен договор за наем на 01.01.2004 г. , по силата на който ищецът З. Единство-с.Алексанрово, общ. Л. е предал процесните имоти на ответника –касатор в камчеството му на немател. Срещу задължението на последния да заплаща договорената наемна цена. Последното задължение не е изпълнявано в продължение на шест години, което е довело до разваляне на договора за наем от страна на наемодателя чрез редовно връчено на ответника едностранно предизвестие. С оглед изложеното искът за връщане на наетите вещи по чл.233 ал.1 ЗЗД е уважен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за спора : дали прехвърлянета на собствеността върху процесните имоти в хода на процеса не е пречка за уважаването на иска по чл.233 ал.1 от ЗЗД. е се сочи конкретно основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.т. 1-3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният не е отговаря на тях. Това е така, доколкото правният спор е по облигационен иск на основание прекратени договорни отношения и няма връзка с вещноправния статут на имотите. Следователно съдът не е формирал решаващата си воля, обективирана в обжалваното съдебното решение в зависимост от отговора на така зададения от касатора правен въпрос и същият не е съотносим към предмета на спора.
От изложеното следва, че липсва първата предпоставка за допускане до касационно обжалване,а именно:наличието на формулиран от касатора правен въпрос от значение за конкретния спор , който да се подложи на преценка от съда по допълнителните критерии в точки 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, каквито и изобщо не се навеждат в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 259 от 09.11.2010 г. по в.гр.д. № 368 /10 на Ловешки окръжен съд ОСЪЖДА [фирма] със седалище: [населено място] да заплати на З.”Единство” –с.А.,общ. Л. сумата от 300 лева-разноски пред настоящата интанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.