1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 23.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 324 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответниците Боян Г. Д. и В. Г. Д., двамата от [населено място], чрез техния процесуален представител адв. Н. Н. срещу определение № 77 от 08.02.2012г. по в. ч. т. дело № 70/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5193 от 17.11.2011г. по т. дело № 2571/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от [фирма] срещу Боян Г. Д. и В. Г. Д. за солидарното им осъждане за сумата 112 509,64 лв. – сбор от цената за доставени фуражи по описани фактури, и сумата 6 638,31 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до датата на исковата молба, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради противоречие със закона. Релевират доводи за незаконосъобразност на извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ГПК. Частните жалбоподатели обосновават допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустимо ли е искане за оттегляне на исковата молба по реда на чл. 232 ГПК, без да се посочват фактите, въз основа на които е направено искането, по аргумент от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], В. област чрез процесуалния си представител адв. М. П. С. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като посоченият процесуалноправен въпрос не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради яснотата и точността на разпоредбата на чл. 232, изр. 1 ГПК и неотносимостта на чл. 8, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по част от предявените искове против Боян Г. Д. и В. Г. Д., въззивният съд е приел, че съгласно чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото, като законът /ГПК/ не поставя условие ищецът да мотивира искането си за оттегляне и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ГПК е неприложима. Изложени са съображения, че не съществува процесуална пречка производството да бъде преустановено спрямо някои от солидарните длъжници – обикновени другари, каквито са ответниците – поръчители, поради оттегляне на иска, и с прекратяване на производството по отношение на ответниците – поръчители последните престават да са страни в производството по тези искове.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По въпроса за оттеглянето на исковата молба по реда на чл. 232 ГПК и следва ли същото да бъде мотивирано е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която ищецът има право да оттегли исковата молба за всички или част от предявените искове срещу всички или някои от ответниците, без съгласието на последните до приключване на първото заседание по делото, като не е необходимо оттеглянето на иска/исковете да бъде мотивирано. Ищецът не е длъжен да излага факти, обстоятелства, доводи и причини, поради които оттегля предявения/предявените от него иск/искове. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ГПК не намира приложение при оттеглянето на иска, тъй като същата урежда състезателното начало в процеса. Същността на състезателното начало се изразява в това, че заинтересуваните от изхода на делото страни са длъжни да посочат фактите, от които според тях зависи съществуването на спорното правоотношение, и да проведат доказване на тези факти. При оттегляне на иска не се провежда исково производство, съдът е десезиран, поради което нормата на чл. 8, ал. 2 ГПК не намира приложение.
Разпоредбите на чл. 232 и чл. 8, ал. 2 ГПК са ясни, прилагат се безпротиворечиво и не са налице основания установената трайна съдебна практика по тяхното тълкуване и прилагане да бъде променена.
Поради липса на твърдяното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивното определение на Варненски апелативен не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 77 от 08.02.2012г. по в. ч. т. дело № 70/2012г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.