3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
гр. София, 19.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 635 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. В. срещу определение № 269 от 09.05.2012г. по ч. т. дело № 235/2012г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 81 от 16.02.2012г. по т. дело № 8/2012г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 473/17.06.2010г. по ч. т. дело № 253/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Поддържа становище, че съдът е следвало да укаже на ищеца с цифри каква сума за държавна такса следва да се довнесе.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че с разпореждане от 18.01.2012г. Добрички окръжен съд е оставил без движение исковата молба на основание чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба в едноседмичен срок от съобщението – да конкретизира искането, предвид противоречието между обстоятелствената част и осъдителния петитум на исковата молба, да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Д. в зависимост от вида на исковата претенция и да представи пълномощно на адв. В.. С молба от 27.01.2012г. ищецът е представил пълномощно и платежен документ за внесена държавна такса, но не е отстранил противоречието относно вида на търсената защита, поради което с определение от 30.01.2012г. първоинстанционният съд отново е дал указания на ищеца да уточни какъв вид иск предявява, с оглед поддържаната от него претенция за осъждане на ответника, която не кореспондира с твърдените обстоятелства относно наличието на заповедно производство и направентото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, нито с представената държавна такса в размер 2 % от материалния интерес. С молба от 13.02.2012г. ищецът отново е повторил, че претендира осъждане на ответника.
За да потвърди определението за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че предявеният осъдителен иск е недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес от осъдителен иск за вземането, относно което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. При издадена заповед за изпълнение и оспорването й от длъжника по реда на чл. 414 ГПК кредиторът следва да осъществи защита на вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, за да се установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване. До момента на обезсилване на заповедта за изпълнение осъдителният иск за същото вземане е недопустим.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид инвокираните от частния жалбоподател доводи, поставеният от него въпрос за държавната такса и задължението на съда да посочи точен размер с цифри за довнасяне на останалата дължима част не е релевантен за делото, тъй като производството по делото е прекратено не поради невнесена в срок държавна такса, а поради недопустимост на предявения осъдителен иск при издадена заповед за изпълнение и направено от длъжника вързажение по чл. 414 ГПК. Определението е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 25/16.02.2012г. по т. дело № 1150/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение, съгласно която заявителят следва да предяви установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщението на съда, издал заповедта за изпълнение. Ако предявеният в срока по чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК иск при изложени твърдения в обстоятелствената част на исковата молба за издадена заповед за изпълнение и направено от длъжника в срока по чл. 414 ГПК възражение, е осъдителен, за съда съществува задължение да укаже на ищеца да отстрани нередовностите в исковата молба, предвид противоречието между обстоятелствена част и петитум. Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си и съобразно постоянната практика на ВКС е приел, че въпреки неколкократно предоставената възможност, ищецът е продължил да поддържа заявения петитум за осъдителен иск. При тези данни в съответствие с постоянната практика на ВКС, след като противоречието между обстоятелствена част и петитум на исковата молба не е отстранено въпреки двукратно предоставената възможност, правилно производството по осъдителния иск за вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и е направено от длъжника в срок възражение, е прекратено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдените от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което определението на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 269 от 09.05.2012г. по ч. т. дело № 235/2012г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.