О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 16.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 827/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. С. М. от гр. С. баня, чрез процесуалния му представител адв. Б, срещу разпореждане от 25.09.2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което се връща подадената от него частна касационна жалба против определение от 17.07.2009 г., постановено по в. ч. гр. д. № 488/2009 г, поради неизпълнение на дадените от съда указания.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото приема следното:
Производството по ч. гр. д. № 488/2009 г. пред Окръжен съд гр. К. е образувано по повод постъпила на 08.07.2009 г. (вх. № 3* частна жалба срещу разпореждане от 23.06.2009 г. на държавен съдебен изпълнител с район на действие РС гр. Д., с което е върната молбата на жалбоподателя /длъжник/ с правно основание чл. 250 ГПК (отм.) за спиране на изпълнителното производството, поради подаването й след изтичане на законоустановения срок. С определение от 17.07.2009 г. КОС е оставил в сила посоченото разпореждане, като е приел, че молбата е просрочена.
С определение № 379 от 27.06.2005 г. по гр. д. № 766/2005 г. Районен съд гр. Д. е разпоредил издаването на изпълнителен лист, с който жалбоподателят е осъден да заплати на „В” ООД гр. К. сумата от 762,84 лв., от които главница в размер на 664,63 лв. и лихва – 98,21 лв., представляваща дължима такса вода, съгласно издадени фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2005 г. до окончателното й изплащане. От същото е видно, че молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена преди 01.03.2008 г. и съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 ГПК (отм.) се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 218 а, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въвзивните съдилища, когато преграждат по-нататъшното развитие на исковото производство, пред каквото в случая не се намира жалбоподателя. Според чл. 250 от ГПК (отм.) определението на съда по молбата за спиране на изпълнението подлежи на еднократно обжалване с частна жалба по реда на чл. 213- 218 ГПК (отм.) пред по-горния по степен съд.
В случая, данните по делото сочат, че разпореждането на ДСИ с район на действие РС гр. Д., с което е върната молбата по чл. 250 ГПК (отм.), е било обжалвано пред КОС, който е обсъдил основателността на подадената частна жалба и е оставил същата без уважение. Така постановеното определение на въззивния съд е окончателно. С него въпросът поставен с частната жалба е бил решен по същество, поради което същото не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в категорията съдебни актове, изрично посочени н чл. 218 а, ал. 1 от ГПК (отм.). В този смисъл е и задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателят обжалва разпореждането за връщане на частна касационна жалба срещу определението на КОС от 17.07.2009 г., като производството по ч. гр. д. № 488/2009 г. е започнало по реда на отменения ГПК и съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК следва да се довърши по стария ред, както беше изложено, поначало въззивното определение не подлежи на контрол пред по-горна инстанция. Неточното указание, отразено в диспозитива му не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащата процесуална уредба към него момент. Кюстендилският окръжен съд е върнал постъпилата жалба, поради неизпълнение на дадените от него указания за отстраняване на констатирани нередовности, въпреки че същата е процесуално недопустима и като такава би останала без разглеждане.
При тези данни, обжалваното разпореждане на КОС като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, като доводите на жалбоподателя за неоснователността на същото не следва да бъдат обсъждани.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.09.2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 488/2009 г.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: