4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ г.о. дело № 452/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр.София, 03.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Б. БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. ИВАНОВА
търговско дело под № 452/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Александрова-Методиева за себе си и като майка и законна представителка на М. К. М.-двамата от с.Егълница, П. област, подадена чрез процесуалния им представител адвокат Бл.Божкова от АК-Перник срещу решението на Софийски апелативен съд № 94/02.02.2010 год., постановено по гр.дело № 1416/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на П. окръжен съд № 21/07.04.2009 год. по гр.дело № 485/2008 год. в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищците-касатори срещу З., гр.София обективно съединени искове по чл.226, ал.1 ЗК за разликата над присъдените им обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател К. М. С., настъпила при ПТП на 08.09.2007 год., съответно: 20 000 лева – за съпругата и 30 000 лева за малолетното им дете до предявения размер от 100 000 лева за всеки от ищците.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като същият е занижен с оглед практиката на съдилищата и ВКС. Изтъква се още, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като излагат становище, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на ППВС № 4/23.12.1968 год. и решение № 123/04.06.2007 год. по гр.дело № 114/2007 год. на В. апелативен съд, за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба З., гр.София поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания и след проверка на данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени претенциите на наследниците на загиналия при ПТП общ наследодател К. М. С., предявени срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност за разликата над присъдения до предявения размер от 100 000 лева за всеки един от тях. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства, при определяне конкретния размер на дължимите обезщетения съдът е приложил принципът на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от ищците болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща. Анализирайки представените по делото доказателства въззивният съд е достигнал до идентични изводи за недоказаност на претендираните обезщетения за разликата до пълния предявен размер, изложени подробно в мотивите на първоинстанционното решение, поради което го е оставил в сила в отхвърлителната му част.
При тези данни поставеният от касаторите материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане. По отношение на този въпрос обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетенията за този вид вреди. В този смисъл са указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС, с които Софийският апелативен съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като е посочил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на посочената задължителна съдебна практика на ВКС в цитираното ППВС № 4/1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към уеднаквяване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос, който е предмет на настоящото дело, каквито данни в случая липсват.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 94/02.02.2010 год., постановено по гр.дело № 1416/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/