О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.647
гр. София, 11.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №368/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу срещу решение №529 от 09.12.2010 г. по гр.д. №371/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №34/18.05.2010 г. на СГС по гр.д. № 2171/2008 и са уважени исковете на „А. И.”-Д., К. острови със съдебен адрес: [населено място], [улица], [фирма] с правно основание чл.76 ал.1, т.1,т.2 ,т.3, т.4 от ЗМГО по отношение на нарушение от страна на [фирма]- [населено място] на правата на ищеца върху търговски марки: рег.№ 17 182-Швепс Тоник и рег.№11077 Швепс Тоник-комбинирани за стоки от клас 32 МКСУ чрез предлагане на пазара на произвеждани безалкохолни напитки, означени със сходен знак от страна на ответника-касатор
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за правото на иск по чл.75 от ЗМГО върху марки, които реално не се използват и за материалноправните предпоставки за уважаването на иска по чл. 76 ал.1, т.1 от ЗМГО за установяване на нарушение на правата върху търговската марка.Твърди се, че по тези въпроси решаващият съд е застъпил в обжалвания акт становище в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата-основания за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище по нейната неоснователност и липса на предпоставките за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на оценяемия иск е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че ищцовото дружество е носител на правата върху търговски марки: рег.№ 17 182-Швепс Тоник и рег.№11077 Швепс Тоник-комбинирани за стоки от клас 32 МКСУ,включително безалкохолни напитки , което се установява и от надлежно приетите по делото писмени доказателства и не се оспорва от ответника. Установено е по делото , че от страна на ответника-касатор са предлагани на пазара безалкохолни напитки, означени с етикет на бутилките със знак , който словно съдържа”Стил Тоник”, а цветово и като шрифт е като тези в двете комбинирани търговски марки. От продажбата на така означените безалкохолни напитки за периода 24.11.2003 г. до 24.11.2008 г. ответното дружество е реализирало приходи от 233 869,88 лева. На базата на горните констатации е направен изводът, че се касае за използван от ответното дружество знак на предлаганите от него на пазара стоки, който е сходен с този, обект на защита в двете търговските марки на ищеца. Налице е възможност за свързване от страна на потребителя на стоките произвеждани и предлагани на пазара от ответника с тези предлагани от ищеца и означени с регистрираните на негово име комбинирани търговски марки и то при положение, че с тях се означават един и същи продукт: безалкохолни напитки. С оглед изложеното, решаващият съд е преценил, че се касае за нарушение от страна на ответника на правата върху търговските марки на ищцовото дружество в хипотезите на разпоредбите на чл.13 ал.2,т.1 и т.2 и чл.73 ал.1 от ЗМГО, поради което е уважил така предявените обективно съединени искове.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят -ответник по иска повдига като обуславящ изхода на спора въпроса за правото на иск по чл.75 от ЗМГО върху марки, които реално не се използват и за материалноправните предпоставки за уважаването на иска по чл. 76 ал.1, т.1 от ЗМГО за установяване на нарушение на правата върху търговската марка.Твърди се, че по тези въпроси решаващият съд е изразил становище в обжалвания акт в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата-основания за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Прилага копия от решения на съдилищата по отделни казуси. В изложението са поставени и други въпроси, които се свеждат до това, доколко в обжалваното решение е обоснован изводът за сходството до степен на объркване на потребителите между знака на стоките използван от ответника и процесните търговски марки и за съдържанието на мотивите и диспозитива на въззивното решение по иск с правно основание чл.76 от ЗМГО.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. От така очертаните критерии за относимост следва, че въпросът за активната легитимация на ищеца като носител на правото на иск по чл.75 от ЗМГО върху търговски марки, които реално не се използват е несъотносим, доколкото този въпрос не е повдиган пред инстанциите по същество и решаващият съд не е формирал правната си воля по спора въз основа на него. Същият не е бил изобщо предмет на спора пред тях, а няма процесуална възможност този въпрос да се релевира като спорен и да се разглежда като такъв за пръв път в касационното производство.
По втория въпрос за материалноправните предпоставки за уважаването на иска по чл. 76 ал.1, т.1 от ЗМГО за установяване на нарушение на правата върху търговската марка е налице богата практика на ВКС от категорията на задължителната такава/така напр.:Тълкувателно решение №1/15.06.2009 г. т.т. 1-3 от раздел І/ и множество решения постановени по реда на чл.290 от ГПК. Така формираната задължителна практика на ВКС от категорията на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК преодолява евентуалните различия в казуалната практика на съдилищата, на която касаторът се позовава като основание за допускане до касация и само по себе си изключва наличието на това основание/ така т.3 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно това, доколко в обжалваното решение е доказано сходството до степен на объркване на потребителите между знака на стоките използван от ответника и процесните търговски марки и обоснован ли е изводът на съда за това, то същият има връзка с правилността на обжалваното решение, с оглед неговата обоснованост и процесуална законосъобразност и не следва да се разглежда във фазата по допускане до касация.
По отношение на въпросите за допустимостта и валидността на обжалваното решение, с оглед посочване от страна на въззивния съд в самото решение , че жалбата се разглежда про реда на чл. 196 и сл. от ГПК/отм./,без да са налице предпоставките за това / ИМ е заведена в съда на 24.11.2008 г./, то следва да се отбележи, че погрешното посочване на процесуалните разпоредби само по себе си не опорочава обжалваното решение, при положение, че уредбата в сега действащия ГПК е спазена в производството както пред първата, така и във въззивната инстанция.
Относно съдържанието на мотивите и диспозитива на въззивното решение по иск с правно основание чл.76 от ЗМГО, то същото е въпрос на прецизна и ясна правна уредба в ГПК и липсва порок на обжалваното решение в тази насока, който би довел до нищожност или недопустимост.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №529 от 09.12.2010 г. по гр.д. №371/2010 г. на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.