Определение №646 от 11.10.2011 по търг. дело №313/313 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.646
гр. София,11.10.2011

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
Б. БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №313/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма]-гр.С. срещу решение от 29.10.2010 г. на СГС, ГО по гр.д. №6724/2009 г., с което е отменено решение от 28.04.2009 г. на СРС по гр.д. № 6954/2008 г. и е отхвърлен регресният иск на касатора като застраховател по риск „Гражданска отговорност” срещу П. И. А. от [населено място] за сумата от 1 164 лева на основание чл.274 ал.1, т.1 от КЗ и за лихва за забава за периода до предявяване на иска в размер на 225,67 лева.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се претендира неговата отмяна на основание чл.281 ,т.3 от ГПК като вместо него се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК, както и че същите са разрешени в обжалваното решениие в противоречие със задължителната практика на ВС- ППВС №1/1983 г..
Ответникът по касационната жалба изразява становище в насока нейната неоснователност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и олжалваемият интерес е над над 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 274 ал.1, т.1 от КЗ на ищеца в качеството му на застраховател по задължителна застраховка срещу риск”Гражданска отговорност” на водачите на МПС срещу ответника П. А., който в това качество виновно и при употреба на алкохол е предизвикал ПТП, от което са настъпили вреди върху МПС на трето лице в размер на 1 164 лева, които са били покрити от страна на ищеца чрез извършено плащане. Относно наличието на предпоставки за регресната отговорност на виновния водач на МПС спрямо застрахователя по ЗГО в хипотезата на употреба на алкохол, решаващият съдебен състав е приел, че доколкото установената по реда на Наредба №30/27.06.2001 г. чрез химическа експертиза на кръвта, концентрация на алкохол в кръвта на ответника при извършването на ПТП е точно 0,5 на хиляда, то съгласно действащата към датата на ПТП 18.08.2006 г. редакция на чл.5 ал.2, т.3 от ЗДвП няма основание за ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл.274 ал.1, т.1 от КЗ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, този за количеството алкохол в кръвта на водача на МПС предизвикал ПТП, което дава основание за регресната отговорност спрямо застрахователя срещу риск „ГО”. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК и че е разрешен в противоречие с ППВС №1/1983 г..
Съгласно практиката на ВКС регресната отговорност спрямо застрахователя срещу риск „ГО” е в зависимост посочената в чл.5 от ЗдвП законова дефиниция ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на алкохол / решение №84/18.07.2011 г. по т.д. №815/2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о/. С оглед така застъпеното от ВКС становище следва да се вземе в предвид, че в действащата към датата на ПТП 18.08.2006 г. редакция на чл.5 ал.2, т.3 от ЗДвП е въведена принципната забрана за управление на МПС при употреба на алкохол от водача над 0,5 на хиляда . Ето защо няма противоречие в отговора на обуславящия въпрос на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС. Посоченото от страна на касатора ППВС касае наказателната отговорност и е неприложимо по отношение на настоящия спор.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика за наличието на каквато, данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, доколкото е налице съдебна практика по въпроса.
По изложените съображения, съдът счита, че липсва основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В отговора на касационната жалба от страна на ответника по нея е поискано присъждането на разноски пред трите инстанции, което в настоящето производство по преценка допускане до касация е недопустимо. От друга страна липсват данни за разноски на страната направени в рамките на това производство.
С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.10.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. №6724/2009 г..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top