3
Ч.т.д.№68/11 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 21.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 68 по описа за 2011. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на И. И. К. от[населено място] срещу определение №70 от 08.07.2010г. по ч. т дело № 613/2010г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на решение № 33 от 23.03.2009 г. по т.д. № 167/2009 на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК във вр. с чл.18 ал.1 от ЗПП.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба ПП „Н. движение за спасение на О.” не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че решението, чиято отмяна по реда на глава 24 от ГПК се претендира е постановено в охранително производство по чл.15-17 от ЗПП не подлежи на отмяна, доколкото с него не се формира сила на пресъдено нещо по същество на спора. Отделно от това, съставът на ВКС се е позовал и на обстоятелството, че молителят И. И. К. като физическо лице не е заинтересована страна по смисъла на чл.303 ал.1 от ГПК, доколкото страна в производството по вписване е самата ПП„Н. движение за спасение на О.”, а с вписването на нейния нов представител молителят е престанал да я представлява.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения , както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и това решение е влязло в сила, т.е. породило своите последици. В тази насока е и константната задължителна и казуална практика на ВКС.
В настоящия случай атакуваното по реда на отмяната съдебно решение е постановено в охранително производство по чл.15-17 от ЗПП относно вписване на промени в устава на политическа партия и на нейното ръководство и следователно не подлежи на отмяна, доколкото с него не се формира сила на пресъдено нещо в спорно исково производство. От друга страна молителят И. И. К. като физическо лице не е заинтересована страна по смисъла на чл.303 ал.1 от ГПК, доколкото страна в производството по вписване е самата ПП„Н. движение за спасение на О.”, която с вписването на нов председател се представлява от него, а не от молителя.
Ето защо обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от изложеното , Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №70 от 08.07.2010г. по ч. т дело № 613/2010г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата на И. И. К. от[населено място] за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на решение № 33 от 23.03.2009 г. по т.д. № 167/2009 на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК във вр. с чл.18 ал.1 от ЗПП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.