4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 27.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 763/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Л. Д. Й., Б. Николова В., А. К. И., И. К. В., Ц. С. В., Е. В. Й., С. В. Д. и Г. И. В., всички от[населено място], чрез процесуалния им представител адв. С. И. М. от САК, срещу определение № 15 392 от 13.12.2010 г. по ч. гр. дело № 10 285/2009 г. на Софийски градски съд, ІV- Б състав. Със същото се оставя без уважение подадената от жалбоподателите частна жалба срещу разпореждане от 16.07.2009 г. на СРС, 43 – ти състав, с което е прекратено производството по гр. д. № 22 759/2009 г.
Частните жалбоподател считат, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за изхода на делото, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си за наличието на противоречива практика не са цитирани и представени съдебни актове. Същите молят да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната касационна жалба – Н. К. Н. и Т. К. В., и двамата от[населено място] не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане № 542 от 16.07.2009 г. по гр. д. № 22 759/2009 г. Софийски районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че предявеният от ищците (жалбоподатели в настоящото производство) иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, тъй като не е налице правен интерес от заведения иск, доколкото липсва висящо административно производство по възстановяване на собствеността. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба пред СГС, който с обжалваното в настоящото производство определение № 15 392/13.12.2009 г. е оставил без уважение същата.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите не са посочили материалноправния въпрос, който смятат, че е от съществено значение за изхода на делото и който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. От данните по делото обаче е видно, че най-общо въпросът от значение за изхода на спора е свързан с реда за защита правото на собственост при спор за материално право към минал момент – чл. 108 ЗС или чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Съдебното исково производство е образувано по иск на Л. Д. Й., Б. Николова В., А. К. И., И. К. В., Ц. С. В., Е. В. Й., С. В. Д. и Г. И. В., всички от[населено място] срещу Н. К. Н. и Т. К. В. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поддържайки, че с решение № 5 549/26.11.2008 г. на ОСЗГ „О. купел” им е признато правото на собственост на земеделски имот – нива в землището на[населено място], в местността „Пладнище”, с площ от 5 400 кв.м., съставляваща имот с № 1 984, кв. № 9 по кадастралния план, изработен през 1 990 г. Предвид обстоятелството, че за същия имот има издадено друго решение на ПК за възстановяване правото на собственост в полза на ответниците върху процесния имот, считат че е налице спор за материално право и искат да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че наследодателят на ищците е бил собственик към момента на включване на земеделската земя в блок на ТКЗС.
Първоинстанционният съд е прекратил исковото производство като процесуално недопустимо, като е приел, че при наличието на издадено решение на ПК в полза на ищците за възстановяване на собствеността на земеделски имот, липсва правен интерес от разглеждане на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, както и когато и в полза на ответната страна има издадено решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на същия имот и административната процедура по възстановяване правото на собственост е приключила. При конкуренция на правните основания – решения на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя спорът следва като преюдициален да се разреши с иск по чл. 108 ЗС.
Въззивният съд е оставил без уважение подадената частна жалба срещу прекратителното разпореждане, като споделя изцяло изводите на СРС за недопустимост на предявения иск. Освен това, липсата на правен интерес се обуславя и от обстоятелството, че решенията на ПЗ са стабилни административни актове и евентуалното решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не може да обуслови отмяната или изменението на това решение. Спорът между страните би могъл да бъде разгледан и разрешен само по реда на петиторната защита по чл. 108 ЗС.
Обжалваното определение е постановено в съответствие с константната съдебна практика – ТР № 1/1997 на ОСГК на ВКС. Правният интерес по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се обуславя именно от възможността, при разрешаване на спора кому е принадлежала конкретна земеделска земя към момента на колективизацията й, страната ищец да получи акт, по силата на който да отмени или измени конкретно решение на поземлената комисия и да получи позитивен резултат. След като в нейна полза има издадена позитивно решение на ПК, то нейният интерес от защита на това признато право по реда на петиторната защита, тъй като само по този ред могат да се отрекат правата на страната, която също има признати права за същата земеделска земя. Жалбоподателите не са представили актове, удостоверяващи, че посоченият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, за да обосноват наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. В случая по поставения въпрос е налице постоянна и непротиворечива практика, изразена в цитираното ТР, както и в определение № 123/25.03.2009 г. по ч. гр. д. № 43/2009 г. на ВКС, ТК, определение № 233/24.03.2009 г. по ч. гр. д. № 37/2009 г. на ВКС, ТК, І ГО, постановени по реда на новия ГПК, на които обжалваното определение не противоречи.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15 392 от 13.12.2010 г. по ч. гр. дело № 10 285/2009 г. на Софийски градски съд, ІV- Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: