1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 21.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 387 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Жасмин Е. срещу решение № 54 от 12.01.2012г. по гр. дело № 3101/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 08.04.2011г. по гр. дело № 7685/2009г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 8 състав [фирма] е осъдено да заплати на Г. Н. Т. и на С. И. Т. още по 15 000 лв. на всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226 КЗ, заедно със законната лихва, считано от 29.02.2008г. до окончателното плащане на сумата, а по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 600 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищците на основание чл. 226 КЗ над 10 000 до 35 000 лв. на всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на Росица С. Иванова, причинена от водача на лек автомобил марка „Мерцедес 190” с рег. [рег.номер на МПС] , при ПТП от 29.02.2008г., заедно със законната лихва от 29.02.2008г. до окончателното плащане, разноски в размер 17,50 лв. и по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 2 800 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че решението е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и чл. 51 ГПК относно определяне на процента на съпричиняване на вредите от ПТП – противоречие с решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 86/28.11.1984г. по н. д. № 77/1984г. на ВС, ОСНК, решение № 1350/14.01.2009г. по гр. д. № 5914/2007г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и решение № 1187/23.10.2008г. по гр. д. № 2958/2007г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и същото да бъде отменено за разликата над 10 000 лв. до присъдения размер за всеки от ищците.
Ответниците Г. Н. Т. и С. И. Т., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице помагач Д. С. М. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касаторите, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че за ангажиране отговорността на застрахователя – ответник по предявените искове са налице елементите от фактическия състав на чл. 226 КЗ, а именно: вина на водача на превозното средство, установена по съдебен ред с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, валидно застрахователно правоотношение между собственика на автомобила, причинил увреждането и [фирма], причинна връзка между виновно причиненото ПТП и настъпилите телесни увреждания на дъщерята на ищците, довели до нейната незабавна смърт.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по 100 000 лв. за всеки ищец въззивната инстанция е съобразила близките отношения на ищците с дъщеря си, взаимната обич и привързаност, настъпилата пълна трагична промяна в живота им след нейната смърт, търпените болки и страдания.
Във връзка с инвокираното от ответника в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване от страна на пострадалата решаващият съдебен състав е установил, че загиналата Росица Иванова е пресичала пътното платно на автомагистралата на място, което не е предвидено за преминаване на пешеходци, прескачайки мантинелата, разделяща двете пътни платна, като се е върнала обратно на пътното платно, за да вземе падналата си шапка, и ударът е настъпил при връщането й на пътното платно. При така изяснения механизъм на процесното ПТП въззивният съд е направил извод, че пострадалата в равна степен е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което с оглед приетия размер на съпричиняване ? е намалил размера на обезщетението с по 50 000 лв. за всеки от ищците.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид изложеното в касационната жалба, изложението към нея и въззивното решение, материалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора, се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане и на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалото лице.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, възрастта на увредените лица, икономическата конюнктура и др. В този смисъл са постановени множество решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, които съставляват задължителна практика за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди, включително и в цитираните и приложени от касатора решения на ВКС, произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делата доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с доказаните от ищците болки и страдания, техния интензитет и продължителност, установените между родителите и дъщеря им близки отношения, взаимна обич и привързаност, както и трагичната промяна в живота им след нейната смърт. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията в касационната жалба за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Аналогично е положението и по въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по отношение на който също е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по делото. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване. Различният изход в съдебната практика, включително по приложените от касатора съдебни актове на ВКС, се дължи на различна фактическа обстановка, установена от събраните доказателства по всяко едно от конкретните дела. В съответствие със задължителната практика на ВКС въззивната инстанция е обсъдила представените по делото доказателства, установила е фактическата обстановка и механизма на настъпилото ПТП, въз основа на което е стигнала до извода за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата Росица Иванова в равна степен.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 12.01.2012г. по гр. дело № 3101/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач Д. С. М., [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.