2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 09.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2591 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. П. С. срещу определение № 554 от 21.05.2013г. по ч. гр. дело № 150/2013г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1022 от 16.04.2013г. по ч. гр. дело № 614/2013г. на Разградски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Х. А. Г. от [населено място] – поръчител по договор за кредит „Е.“ № 046561/17.01.2008г. с кредитополучател Е. Д. П..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъдат издадени исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Х. А. Г..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Х. А. Г. – поръчител по договор за кредит „Е.“ № 046561/17.01.2008г. с кредитополучател Е. Д. П., за сумата 7 174,60 лв. – главница по посочения договор за кредит, ведно с 13,95% пункта годишно обезщетение за забава от 12.04.2013г. до окончателното плащане на вземането и сумата 2 497,86 лв. – лихва за периода 15.03.2010г. – 11.04.2013г. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като вземането произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, заявената претенция е под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 06.06.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 554 от 21.05.2013г. по ч. гр. дело № 150/2013г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.