3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
С., 05.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 678/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 93 от 21.06.2012 по т.д. № 173/ 2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената въззивна жалба срещу Решение № 119 от 02.05.2012 г. по т.д.№ 444/2011 г. на Русенски окръжен съд досежно началната дата на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място] и е прекратено въззивното производство, с оплакване за неправилност. По изложените съображения, че съдът неправилно е приложил материалния закон, разграничавайки масата на несъстоятелността на ЕТ и на физическото лице, а ЕТ не е отделен правен субект от физическото лице и отговаря за задълженията си с едно и също имущество, и когато се открие производство по несъстоятелност за ЕТ, в масата на несъстоятелността се включва обособеното имущество на търговското предприятие, и личното имущество на физическото лице с изключение на несеквестируемото, жалбоподателят поддържа, че в кръга на кредиторите в производството по несъстоятелността, трябва да се включат и кредиторите на физическото лице. Цитира правната теория по въпроса за отговорността на ЕТ, като носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения, и за отговорността му с едно и също имущество за задължения, придобити в резултат на упражняване на търговска дейност,и по всякакви правоотношения, в които влиза в частния си живот, и поддържа, че [фирма] отговаря за задълженията си като търговец, и като физическо лице, поради което кредиторите на физическото лице с вземания, обезпечени от физическото лице, вписани преди молбата за откриване производство по несъстоятелност, са от кръга на лицата, имащи право да обжалват решението, съгласно чл. 613а ал. 2 пр. 3 ТЗ. Като тълкува разпоредбите на чл. 609 – 611 ТЗ и сочи съдебна практика за правото на неограничено отговорни съдружници да обжалват решение за откриване производство по несъстоятелност на търговеца, жалбоподателят заключава, че като кредитор на физическото лице Г. М., с обезпечени с ипотеки вземания, е легитимиран да обжалва решението за откриване производство по несъстоятелност на ЕТ на основание чл.613а ал. 2 пр. 3 ТЗ за защита на своите законни права и интереси.
Ответницата по частната жалба Г. М. М. – ЕТ с фирма “Г. М. – Г.” – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, въззивната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №119 от 02.05.2012 г. по .д.№ 444/2011 г. на Р. в частта за началната дата на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място] и е прекратено въззивното производство. Изложени са съображения, че неоснователно жалбоподателят извежда активната си легитимация за въззивна жалба от качеството си на кредитор на Г. М. М. по два договора за кредит, с дати съответно 18.10.2007 г. и 19.07.2010 г., вземанията по които са обезпечени с договорни ипотеки върху недвижими имоти, предхождащи молбата на ЕТ по чл. 625 ТЗ. Съдът е посочил, че физическото лице Г. М. е сключила с Банката договорите за кредит, и фактът, че ЕТ отговаря с цялото си имущество за задължения към кредитори, не обосновава активната легитимация на Банката да обжалва решението на основание чл. 613а ал. 2 пр. 3 ТЗ. По съображения, че Банката няма срещу длъжника [фирма] – [населено място] вземания, произтичащи от търговска сделка, обезпечени с ипотеки, вписани преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, каквито вземания има срещу физическото лице Г. М., които не са свързани с търговската дейност на длъжника [фирма] – [населено място], е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената въззивна жалба и е прекратено въззивното производство.
Определението е правилно. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 613а ал. 2 пр. 3 ТЗ следва да се тълкува разширително в смисъл, че в кръга на легитимираните да обжалват решенията в производството по несъстоятелност, се включва трето неучастващо в производството лице – кредитор, който има вземане, предхождащо молбата за несъстоятелност, обезпечено с ипотека, не срещу длъжника ЕТ, а срещу физическото лице, регистрирало ЕТ, по съображения, че в правния мир няма разграничение между ЕТ и физическото лице, а се касае за един субект, който за поетите задължения отговаря с цялото си имущество. Изискването на закона е третото неучаствало в производството по несъстоятелност лице, да има вземане срещу длъжника, обезпечено със залог или ипотека, вписани преди датата на подаване на молбата за откриване на производството, което условие в случая не е налице. Разпоредбата на чл. 613а ал. 2 ГПК е специална процесуална норма и не може да се тълкува разширително, както се иска от жалбоподателя, който извежда правото си на обжалване от отговорността на физическото лице и за задълженията на ЕТ, още повече, че в случая не е установено отпуснатите на Г. М. кредити, обезпечени с ипотеки, да са във връзка с търговската дейност на ЕТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 93 от 21.06.2012 по т.д. № 173/ 2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: