3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
С., 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4393/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], чрез синдика Д. П. Д. – от [населено място] срещу Определение №2257 от 16.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 3810/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 23.04.2013 г. по гр.д.№ 3358/2010 г. на СГС, с което е върната исковата молба поради неотстраняване нередовностите й в дадения срок, с искане определението да се отмени. В Становище за допустимост на частна касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: правилни ли са действията на двете съдебни инстанции, пренебрегвайки статута на синдика предвид дейността му с оглед личността, заложени в специалните разпоредби на ТЗ, като приемат, че чрез съдружник е уведомен за действията на съда и пренебрегват обстоятелството, че синдикът отсъства от страната; следва ли да се приеме, че синдикът е проявил нехайство, след като е настоявал многократно да се насрочи делото; следва ли делото да не се насрочва след като са изпълнени всички изисквания на ГПК по правилността на исковата молба; следва ли от ищеца да се изисква да посочи основания за завеждане на иска; следва ли с това размотаване на делото да се увреждат кредиторите и държавата. Поддържа, че по тези въпроси касационната инстанция ще даде ясно да се тълкува прилагането на закона, както и да се даде ход на спора по същество.
Постъпил е по делото отговор на частната касационна жалба от В. М. В. – от [населено място], в който оспорва основателността на искането за допускане на касационно основание, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна, а останалите ответници по делото Й. Х. Х. и С. А. А. – двамата от [населено място] не изразяват становища, с оглед разпоредбата на чл. 129 ал. 3 пр. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба поради неотстраняване нередовностите й в дадения на ищеца срок, което му е съобщено, чрез синдика, по реда на чл. 40 ал. 2 ГПК, след като връчителят е отбелязал, че лицето за неопределено време се намира извън България, на съобщението, с което му е изпратено копие от Определение № 303/ 08.02.2013 г. по ч.гр.д.№434/2013 г. на САС. В това определение въззивният съд е приел, че е правилна преценката на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба и конкретно е посочил как ищецът може да отстрани нередовността на исковата молба.
С оглед изложеното не са релевантни за делото изложените от жалбоподателя въпроси, доколкото може да се приеме, че се касае за правни въпроси: следва ли да се приеме, че синдикът е проявил нехайство, след като е настоявал многократно да се насрочи делото; следва ли делото да не се насрочва след като са изпълнени всички изисквания на ГПК по правилността на исковата молба; следва ли от подателя на исковата молба да се изисква да посочи основания за завеждане на иска и следва ли с това размотаване на делото да се увреждат кредиторите и държавата.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, се свежда до въпроса: има ли задължение по чл. 40 ал. 1 пр. 2 ГПК синдикът на търговско дружество в несъстоятелност, като законен представител на страната, когато замине за повече от един месец в чужбина, да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат и при неизпълнение на това задължение прилага ли се разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ГПК.
По този въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 44 ГПК (отм.), съответно на чл. 40 ГПК, е налице съдебна практика, като не може да се приеме, че при създаването й, съдът, при тълкуване на посочените разпоредби, е влагал съдържание, различно от това, което същите имат, нито че се налага от тях да се изведе смисъл, различен от вложения. Съгласно т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената, доводи в какъвто смисъл жалбоподателят не поддържа, а обосновава искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с това, че ще се даде ход на спора по същество и че касационната инстанция ще даде ясно да се тълкува прилагането на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2257 от 16.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 3810/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: