1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр. София, 19.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 372 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение с нестопанска цел „И.“, [населено място] чрез процесуален представител адв. Надежда Г. срещу решение от 23.11.2011г. по гр. дело № 1722/2011г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, II-Д състав, с което е потвърдено решение от 11.05.2010г. по гр. дело № 28770/2009г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 64 състав, с което С. „И.“, [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 23 369,37 лв. – частично неплатено възнаграждение по договор за строителство BG 2004/016-782.01.06.03.22 /Строителество 11, проект „Скални църкви и крепости“/ и фактура № 293/01.05.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2009г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 3 622,30 лв. – обезщетение за забава по чл. 50, ал. 2 от общите условия на подписания между страните договор за СМР на плащането на възнаграждението за периода от 15.06.2008г. до 02.06.2009г. и сумата 2 680 лв. – направени разноски по делото за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за нищожност, евентуално за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ съществуването или не на парично вземане на ищеца по неформално продажбено правоотношение – чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК; 2/ въпросът за правосубектност на длъжника по кредиторовото вземане – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения по договор за изработка, по силата на който ищецът е поел задължение за създаване на археологическо проучване, реставрация и действия по запазване, подобряване на достъпа, създаване на информационен център по ремонтните дейности, изграждане на отделен санитарен възел за посетители, инсталиране на охранителна система за паметника Стражева кула на средновековна крепост X. в [населено място], общ. С.. Решаващият съдебен състав, след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, е установил, че ищецът е изпълнил строителните и монтажни работи по проекта съобразно договореното, същите са приети от ответника – възложител без възражения за некачествено изпълнение на работата, няма строителни и монтажни работи, извършени в отклонение от договореното, няма необходимост от допълнителни материали, съоръжения, конструкции и други допълнителни работи. Страните констатирали, че завършените и подлежащи на заплащане строителнто-монтажни работи възлизат на стойност общо 200 074,06 лв., от която сума е останала непогасена част в размер 23 369,37 лв.
Възражението на ответника по иска, че Н. Й. Й. не е имал представителна власт да подпише договора и останалите документи, е прието за неоснователно. Този извод е аргументиран с разпоредбите на чл. 11, ал. 2, изр. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗЮЛНЦ и с обстоятелството, че Н. Й. е управител на клона, като не е вписано по партидата, че в учредителния акт на сдружението е предвидено ограничение в представителната му власт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът за съществуването, респективно несъществуването на парично вземане на ищеца по неформално продажбено правоотношение е ирелевантен за спора, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за дължимост на неплатена част от възнаграждение за изпълнена работа по договор за изработка, но не и по иск за заплащане на цена на продадена стока по договор за покупко-продажба с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ. От друга страна, въпросът за съществуването на парично вземане по сключен между страните договор е свързан с правилността на въззивното решение, а отговорът му е обусловен от представените по делото доказателства.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правосубектност на длъжника по кредиторовото вземане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Правосубектността на длъжника зависи от конкретните доказателства, каквито в настоящия случай са представени по делото и обсъдени от въззивната инстанция. Искът е предявен срещу юридическо лице – Сдружение с нестопанска цел „И.”, [населено място], което е регистрирано в Софийски градски съд, Фирмено отделение /ф. дело № 1450/2002г. на СГС/, а не срещу клона на сдружението в [населено място]. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която клонът притежава относителна самостоятелност – седалище, адрес на управление, управител, но тъй като не е правосубектен, сключените от неговия управител сделки в рамките на представителната му власт обвързват съответното юридическо лице. Като се е позовал на разпоредбите на чл. 11, ал. 2, изр. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗЮЛНЦ, обстоятелството, че Н. Й. е управител на клона, и липсата на ограничение в представителната му власт по съответната партида, въззивният съд в съответствие с константната съдебна практика е направил извод за неоснователност на възражението на ответника по иска, че Н. Й. Й. не е имал представителна власт да подпише договора и останалите документи.
Останалите релевирани в касационната жалба и изложението оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.11.2011г. по гр. дело № 1722/2011г. на Софийски градски съд, ГК, Въззивно отделение, II-Д състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.