4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
С., 19.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 230/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 24 от 11.І.2012 г. по гр.д. № 32/ 2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 2923/29.ХІ.2011 г. по гр.д.№ 2824/2011 г. на Пазарджишки районен съд, с което на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК е спряно производството по делото, образувано по иск по чл. 422 ГПК, до приключване на висящо производство по чл. 415 ал. 2 ГПК, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че са необосновани изводите на съда по решените релевантни за делото процесуалноправни въпроси: решението в производството по чл. 415 ал. 2 ГПК за обезсилване на заповед за изпълнение поради непредставяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ал. 1 ГПК в едномесечния срок, от значение ли е за производството по иска по чл. 422 ГПК и съществуването на първото производство налага ли да се спре исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че редовността на иска по чл. 422 ГПК се преценява към предявяването му, поради което при висящо производство по обезсилване на заповедта за изпълнение поради непредставяне на доказателства за предявяване в срок на установителния иск, няма пречка установителният иск по чл. 422 ГПК да се измени в осъдителен. Жалбоподателят счита, че последиците от евентуално обезсилване на заповедта, не са от значение за правилното решаване на спора по чл. 422 ГПК, а обратно – решаването на иска по чл. 422 ГПК е от значение за решаване на въпроса за обезсилване на заповедта за изпълнение поради непредставяне на доказателства за предявяване в срок на иска по чл. 422 ал.1 ГПК. Иска да се допусне касационно обжалване и да се отмени въззивното определение. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване отново излага релевантните за спора въпроси, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като тълкуването им би осигурило разглеждане на делата според точния смисъл на законите и с допускането на касационно обжалване по тези въпроси, ще се установи съдебна практика, тъй като заповедното производство е сравнително ново и по него няма утвърдена съдебна практика.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е спряно производството по делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил определението по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК за спиране на производството по иск по чл. 415 ал. 1 ГПК до приключване на производството за обезсилване по чл. 415 ал. 2 ГПК на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иска в едномесечен срок. Изложил е съображения, че производството по чл. 415 ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта, е обуславящо за исковото производство по иска по чл. 415 ал. 1 ГПК, защото положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 415 ал. 1 ГПК, е възникнало и развило се предходно заповедно производство, приключило със заповед за изпълнение или със заповед за незабавно изпълнение, и подадено възражение от длъжника, която процесуална предпоставка обективира правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за вземането, а за правния интерес съдът следи служебно и по всяко време на производството. Съдът е изложил, че установителният иск по чл. 415 ал. 1 ГПК, няма самостоятелен произход и неговият произход е обусловен от заповедното производство, което при възражение на длъжника по чл. 414 ГПК, се трансформира в исково, което означава, че при липса на заповедно производство, искът по чл. 422 ал. 1 ГПК, е лишен от правен интерес и е процесуално недопустим. Съдът е заключил, че същите последици ще настъпят и ако в хода на исковото производство бъде прекратено заповедното поради обезсилване на заповедта за изпълнение, в който случай исковата защита ще бъде лишена от правен интерес, което налага прекратяване на исковото производство поради недопустимост на иска. Поради обуславящия характер на заповедното производство по отношение на исковото, е приел, че следва да се спре производството по иска по чл. 415 ал. 1 ГПК до приключване на производството за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415 ал. 2 ГПК.
Посочените от жалбоподателя разрешени по делото процесуалноправни въпроси: за обусловеността на исковото производство по иск по чл. 415 ал. 1 ГПК от производство по чл. 415 ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иска в едномесечния срок, и въпроса при наличие на такова производство по чл. 415 ал. 2 ГПК, следва ли да се спре производството по иска по чл. 415 ал. 1 ГПК, са релевантни за делото, тъй като се отразяват на развитието му.
Тези въпроси са решени в съответствие със съдебната практика по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, която е в смисъл, че когато се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора на страните, съдът спира производството по делото.
Няма съмнение, че искът за установяване на вземането по чл. 415 ал. 1 ГПК няма самостоятелно съществуване и е обусловен от заповедното производство, което при възражение на длъжника по чл. 414 ГПК, се развива в исково производство, следователно заповедното производство е обуславящо за производството по иска по чл. 415 ал. 1 ГПК. Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 415 ал. 1 ГПК, е осъществено заповедно производство, приключило със заповед за изпълнение или със заповед за незабавно изпълнение, по което е подадено възражение от длъжника. При липса на заповедно производство искът по чл. 415 ал. 1 ГПК е процесуално недопустим. Затова при съществуващо производството за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415 ал. 2 ГПК, производството по иска по чл. 415 ал. 1 ГПК следва да се спре до приключване на производството за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415 ал. 2 ГПК.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 300 лв. – разноски за производството по частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 24 от 11.І.2012 г. по гр.д. № 32/ 2012 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 300 лв. – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: