1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 08.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 91 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Б. център и инкубатор „И.”” ООД,[населено място] чрез процесуалния му представител адв. В. Г. срещу определение № 40 от 18.05.2010г. по ч. т. дело № 58/2010г. на С. апелативен съд, 6 състав, с което след отмяна на определение № 56/18.03.2010г. по т. дело № 72/2009г. на Окръжен съд Враца, ГО са отменени решенията на първото събрание на кредиторите на [фирма] /в несъстоятелност/,[населено място], проведено на 26.05.2009г.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост на въззивното определение, тъй като законодателят е изключил функционалната компетентност на въззивните съдилища по отношение на определенията по чл. 670 ТЗ и апелативният съд се е произнесъл без наличието на абсолютна положителна процесуална предпоставка. Релевира евентуални доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към частната жалба изложение обосновава допускане на касационно обжалване с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Частният жалбоподател моли определението на С. апелативен съд да бъде обезсилено и евентуално отменено.
Ответниците [фирма] /в несъстоятелност/,[населено място], [фирма],[населено място], И. Т. К. от[населено място] и М. Г. П. оспорван частната касационна жалба и поддържат становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по реда на чл. 613а, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 679 ТЗ по частна жалба срещу определението на СГС по чл. 679, ал. 4 ТЗ не е от актовете, които подлежат на касационно обжалване поради следните съображения:
Посоченото определение не е от категорията на изрично посочените в разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, поради което приложение намира ал. 3 на чл. 613а ТЗ, съгласно която извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК, а преди изменението със ЗИД на ТЗ /ДВ, бр. 101 от 28.12.2010г./ по правилата на глава ХХ „Въззивно обжалване”. Необжалваемостта на постановеното от С. апелативен съд определение произтича от цитираната правна норма, която урежда двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми. В част IV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. В случая чл. 679 ТЗ не съдържа изрично посочване дали определението е обжалваемо или не, това определение не е включено и в разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ГПК, поради което редът за обжалването му е по ГПК пред апелативния съд – ал. 3. Нормите на ТЗ са специални по отношение на общата разпоредба на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което съгласно принципа lex specialis derogat legi generali приложение намира разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 във връзка с чл. 679 ТЗ.
Независимо от това, определението на С. апелативен съд не е от категорията и на актовете, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се оставя без уважение частна срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на други производства, нито се прегражда тяхното развитие. От една страна, частната жалба е уважена, а от друга страна, делото по несъстоятелността продължава.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Б. център и инкубатор „И.”” ООД,[населено място] срещу определение № 40 от 18.05.2010г. по ч. т. дело № 58/2010г. на С. апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, ТК с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.