1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 21.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 334 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците М. С. К. и К. С. К., двамата от [населено място], Софийска област, чрез процесуалния си представител адв. К. И. Н. срещу решение № 2031 от 30.12.2011г. по гр. дело № 2653/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е потвърдено решение от 25.05.2011г. по гр. дело № 4496/2008г. на Софийски градски съд, І-13 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от М. С. К. и К. С. К. срещу Гаранционен фонд искове по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /погрешно посочено чл. 228, ал. 1, т. 2 КЗ/ за сумите над уважените размери по 25 000 лв. до пълните предявени размери по 50 000 лв. като неоснователни.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и депозираната впоследствие молба обосновават допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевират доводи, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд относно прилагането на разпоредбата на чл. 52 и принципа на справедливостта при определяне размера на застрахователното обезщетение за претърпени неимуществени вреди се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържат становище за допуснато от въззивната инстанция отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008г. на ВКС, ТК/. Касаторите инвокират доводи, че въззивният съд неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при преценката за наличието на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат. Молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, същото да бъде отменено в отхвърлителната му част, предявените искове да бъдат уважени в пълните им предявени размери и претендират присъждане на направените разноски.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. Г. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като релевира и евентуални доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касаторите, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ: противоправно и виновно увреждане от неизвестен водач, за което при условията на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” Гаранционният фонд дължи изплащане на обезщетение на пострадалите за претърпените неимуществени вреди; наличие на активна легитимация за ищците, тъй като са сред кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/1961г., раздел ІІІ, т. 2.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по 50 000 лв. за всеки ищец въззивната инстанция се е съобразила с търпените и доказани болки и страдания, възрастта на починалия и неговите родители, установената близост в отношенията им, интензитета и продължителността на търпяните болки и страдания , обстоятелството, че не са живели в едно домакинство, релевантния за преценката им момент и обичайно присъжданите за разглеждания период през 2007г. обезщетения при непосочване на допълнителни специфични обстоятелства, които да обуславят по-висок размер.
За да намали определеното обезщетение със сумата 25 000 лв. за всеки от ищците, въззивната инстанция е изследвала механизма на настъпилото ПТП, установила е, че ударът между починалия пешеходец и неидентифицираното превозно средство е станал на пътното платно, по част от което е имало ограждения за ремонтни дейности, а от двете му страни – банкет, в тъмната част на денонощието, при мъгла и дъжд, мокра настилка и натоварено движение, като скоростта на неидентифицираното МПС е била над допустимата – около 45 км/ч при допустима за района 40 км/ч, т. е. допуснато е нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП, но е приела и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Л. К. С., поради това, че същият се е движил или пресичал пътното платно на непозволено за целта място, неадекватното поведение за което очевидно се дължи на тежкото алкохолно състояние – 3.6 промила в кръвта и 4.4 в урината. При така установения механизъм на процесното ПТП решаващият съдебен състав е направил извод, че размерът на съпричиняването на вредоносните последици от страна на починалия наследодател е 50% , поради което е намалил размера на обезщетението с ?.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид изложеното в касационната жалба, молбата към нея и въззивното решение, материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане и на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалото лице.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за спора се решава противоречиво от съдилищата. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на релевантните за спора въпроси не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, възрастта на увредените лица, икономическата конюнктура и др. В този смисъл са постановени множество решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, които съставляват задължителна практика за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с доказаните от ищците болки и страдания, техния интензитет и продължителност, възрастта на починалия и неговите родители, установената близост в отношенията им, обстоятелството, че не са живели в едно домакинство, релевантния за преценката им момент и обичайно присъжданите за разглеждания период през 2007г. обезщетения, предвид настъпването на процесното ПТП на 18.05.2007г., като е отчел и непосочването на допълнителни специфични обстоятелства, които да обуславят по-висок размер.
Аналогично е положението и по въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по отношение на който също е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по делото. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Различният изход в съдебната практика обикновено се дължи на различна фактическа обстановка, установена от събраните доказателства по всяко едно от конкретните дела. В съответствие със задължителната практика на ВКС въззивната инстанция е обсъдила представените по делото доказателства, установила е фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнала до извода, че е налице причинна връзка между движението, респ. пресичането на пътното платно на непозволено за целта място от страна на пешеходеца, чието неадекватното поведение очевидно се е дължало на тежкото алкохолно състояние, и настъпилия летален изход, т. е. че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от починалия пешеходец.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат, а на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2031 от 30.12.2011г. по гр. дело № 2653/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. С. К. и К. С. К., двамата от [населено място], [улица], Софийска област да заплатят на Гаранционен фонд, [населено място], [улица] сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ – разноски за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.