3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
С., 10.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 787/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. А. Б. – от [населено място] срещу Определение № 581 от 20.VІІ.2011 г. по ч.т.д. № 292/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу Определение № 361 от 7.ІІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 58/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвър- дено Определение № 1856 от 7.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 901/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което производството по делото пред окръжния съд по посочените искове е прекратено и изпратено за разглеждане на Пазарджишки районен съд, с оплакване за неправилност. Жалбоподателката излага, че обжалваното сега определение подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, въпреки което подробно обосновава съображения за разрешения процесуалноправен въпрос и за основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като дава конкретни примери затова, че ищецът е лишен от право на защита, ако се приеме, че не подлежи на касационно обжалване въззвното определение по подсъдността, което съставлява липса на правосъдие, жалбоподателката повтаря развитите пред състава на ВКС доводи за основателност по същество на частната касационна жалба срещу въззивното определение, за изложения процесуалноправен въпрос и за основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, прилага и копия от посочените пет определения на състави на ВКС, постановени по въпроси за подсъдността и от ТР №1/2001 г. по т.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Иска жалбата да се уважи.
Ответникът по частната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] оспорва същата, като неоснователна по съображения, изложени в писмен Отговор, алтернативно поддържа, че частната жалба и по същество е неоснователна, а останалите ответници по жалбата “Ю. И Еф Д. България” – [населено място] и В. Н. Ш. – от [населено място] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение по подсъдността за прекратяването от окръжния съд на образуваното пред него производство по посочените искове и изпращането им за разглеждане на районния съд, което първоинстанционно определение е обжалвано от ищцата. Изложени са съображения, че частната касационна жалба е недопустима, тъй като съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, подлежат на касационно обжалване въззивни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, а въззивното определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение във връзка с подсъдността по чл. 121 ГПК, не е преграждащо по см. на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, напротив атакуемостта му, изрично предвидена в чл. 121 ал. 2 ГПК, сочи на приложението на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, докато разпоредбата на чл. 274 ал. 2 ГПК свързва компетентността на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция. Съдът е посочил, че в общия случай контролът е двуинстанционен за определения на първостепенния съд, чието обжалване е изрично предвидено в закона, а изключението, предвидено в чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, е за определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, каквото не е определението по чл. 118 ал. 2 ГПК, което е определение, постановено при служебна проверка на подсъдността, не е обвързано с материалноправния въпрос по делото, затова не е преграждащо.
Обжалваното определение е неправилно. Въззивното определение е определение по см. на чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, тъй като с него се дава “разрешение по същество на други производства”. Като се е произнесъл по частната жалба на ищцата срещу първоинстанционното определение по подсъдността, въззивният съд е решил по същество въпрос на “Производство по подсъдността” по смисъла на Част втора, раздел ІІІ на ГПК. Правото на заинтересованата страна по чл. 121 ГПК да обжалва определението във връзка с подсъдността, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, включва и възможността за касационно обжалване.
В този смисъл е посочената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС, както и постановените Опр.№102/ 24.ІІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 627/ 2010 г. на ГК, ІV отд., Опр.№607/25.ХП.2010 г. по ч.гр. д.№577/2010 г. на ГК, Опр.№32/12.І.2011 г. по ч.т.д.№14/2010 г. на ТК, Опр.№198/14.ІІ.2001 г. по ч.т.д.№842/2010 г. на ТК, Опр.№ 32/12. І.2011 г. по ч.т.д.№ 14/2010 г. на ТК, Опр.№ 33/12.І.2011 г. по ч.т.д.№ 14/2010 г. на ТК и др., с които състави на ВКС са разгледали по същество частни касационни жалби срещу въззивни определения по подсъдността, като не може да се приеме, че тази практика е изоставена.
Съставът на ВКС с обжалваното определение е оставил без разглеждане частната касационна жалба на ищцата срещу въззивното определение по подсъдността, вместо да прецени налице ли са предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК и ако са налице – да разгледа по същество частната касационна жалба. Определението следва да се отмени и делото – да се върне на ВКС за произнасяне по частната касационна жалба.
Тъй като частната жалба срещу определението на състава на ВКС, подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, за разглеждане на частната жалба, не следва да са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова не следва да се обсъждат изложените от страните доводи в този смисъл.
По тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 581 от 20.VІІ.2011 г. по ч.т.д. 292/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на частната касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: