3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
С., 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 630/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №9155 от 23.05.2012 г. по ч.гр.д. № 4224/ 2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г с., с което е потвърдено Определение от 22.07.2012 г. по т.д.№ 43 448/2010 г. на СРС, 27 с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на СГС на основание чл. 104 т. 4 ГПК, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага подробни съображения във връзка с цената на иска, определена от СРС с предходно определение по реда на чл. 70 ал. 3 ГПК и изразява несъгласие с това определение и начина на определяне цената на иска, като поддържа, че предявеният иск е за реално изпълнение и не може да се оцени, поради което разпоредбата на чл. 69 ГПК е неприложима, като след подписване на договор за прехвърляне собствеността на съоръженията, ще бъдат налице съвпадащи волеизявления относно цената на съоръжението. Иска определението да се отмени. В Приложение към частна жалба сочи, че е решен материалноправен въпрос за определяне на дължимата държавна такса по предявения иск, който въпрос се решава противоречиво от съдилищата, за което сочи съдебни актове на СГС, и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, което обосновава със съображения за определяне цената на иска.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на частната жалба, като поддържа, че определение по подсъдността на делото не подлежи на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна, като излага съображения за начина на определяне цената на иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с подадената частна касационна жалба и като провери данните по делото, констатира следното:
В първоинстанционното производство с Определение от 22.07.2011 г. на основание чл. 70 ал. 3 ГПК е определена приблизи – телна цена 28 000 лв. на предявения от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] иск за реално изпълнение на задълженията по договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа за изпълнение на задължението за изкупуване на изградените от ищеца съоръжения за присъединяване на обект, с правно основание чл.79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 20 ал. 5 и ал. 7 НППЕЕПРЕМ, за което определение е посочено, че не подлежи на обжалване. С последващо определение от същата дата първоинстанционният съд е прекратил образуваното производство и на основание чл. 104 т. 4 ГПК е изпратил делото за разглеждане в Софийски градски съд.
Въззивният съд с обжалваното определение е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на СГС, като е изложил съображения, че определената приблизителна цена на иска 28 800 лв., е съобразно предмета на предявения облигационен иск.
Срещу определението по подсъдността, което подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 121 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по въпроса за родовата подсъдност на делото с оглед цената на иска, е налице непротиворе – чива съдебна практика – искове по граждански и търговски деца с цена на иска над 25 000 лв., са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, съгласно чл. 104 т. 4 ГПК. Определената приблизителна цена на иска от първоинстанционния съд с определение, предхож – дащо определението за подсъдността на делото, предмет на частната касационна жалба, не е предмет на обсъждане в настоящото производство, образувано по частна касационна жалба срещу определение във връзка с подсъдността.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № №9155 от 23.05.2012 г. по ч.гр.д. № 4224/ 2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г с., с което е потвърдено Определение от 22.07.2012 г. по т.д.№ 43 448/2010 г. на СРС, 27 с. за прекратяване производството по делото и изпращането му за разглеждане на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: