3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр. София, 03.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1491 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата М. Василева Р. от [населено място] срещу определение № 11 от 11.01.2013г. по т. дело № 891/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Василева Р. срещу решение № 1289 от 12.07.2012г. по гр. дело № 1063/2012г. на Пловдивски окръжен съд.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, поради което се иска неговата отмяна и допускане на касационно обжалване на посоченото решение. Релевирани са доводи за неправилно приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като размерът на законната лихва от датата на настъпване на ПТП до датата на плащане на обезщетението не се посочва от съдилищата, а става известен едва при извършване на плащането, както и поради обстоятелството, че делото не е разглеждано като търговски спор.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението на ВКС.
Ответникът Г. Р. С. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по – нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Съдебният състав на ВКС, ТК е приел, че касационната жалба на М. Василева Р. е процесуално недопустима, тъй като обжалваното решение е постановено по въззивно търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. Изложени са съображения, че с допълнително решение е отказано присъждането на лихви, които в молба по чл. 250 ГПК са уточнени за периода от 19.04.2011г., която молба препраща към молба от 22.03.2011г., с която лихвата е претендирана от 19.04.2008г. Въз основа на справка за изчисляване на лихвата решаващият съдебен състав е установил, че размерът на законната лихва върху присъдената главница за периода от 19.04.2008г. до 06.10.2011г. е 9 364,81 лв., т. е. под 10 000 лв., поради което е направил извод за необжалваемост на въззивното решение, с което е потвърдено допълнителното решение.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай с касационната жалба на М. Василева Р. е обжалвано въззивно решение № 1289/12.07.2012г. по гр. дело № 1063/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено допълнително решение от 30.12.2011г. по гр. дело № 16509/2009г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на искането на касатора за допълване на съдебно решение № 1767/11.05.2011г. за осъждане на [фирма] да заплати върху присъденото застрахователно обезщетение общо 22 454,22 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди/ законната лихва, считано от датата на настъпване на ПТП – 19.04.2008г.
Неправилно съдебният състав е приел, че предявеният иск за заплащане на законна лихва върху главницата е в размер 9 364,81 лв. за периода от 19.04.2008г. до 06.10.2011г. С депозираната в първоинстанционното производство молба на 22.03.2011г., в която за първи път е направено искане за присъждане на законна лихва, ищецът не е посочил конкретен размер на иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, нито период с начална и крайна дата, а е заявил претенция за присъждане на законната лихва върху главницата в размер общо 22 454,22 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди/, считано от деня на ПТП – 19.04.2008г. В писмената защита и впоследствие продължава да поддържа претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2008г., като не посочва конкретен размер, нито препраща към справка за изчисляване на лихвата. От друга страна, при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за ищеца не съществува задължение да посочи конкретен размер на претенцията за законна лихва от датата на увреждането, респективно настъпилото ПТП, до окончателното плащане на обезщетението.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това делото върнато на съответния съдебен състав на Първо отделение на ВКС, ТК за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 11 от 11.01.2013г. по т. дело № 891/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ВРЪЩА делото на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.