3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
гр. София, 13.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 340 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Комисия за защита на потребителите, [населено място] чрез старши юрисконсулт М. П. срещу определение № 589 от 16.03.2012г. по ч. гр. дело № 992/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е потвърдено определение № 19090/23.12.2011г. по гр. дело № 15104/2011г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 9 състав, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради това, че е необходимо да се създаде непротиворечива практика на съдилищата по въпроса дали при предявяване на колективен иск от страна на държавен административен орган, който е активно легитимиран да предявява такива искове, този орган дължи внасяне на държавна такса, както и да се създаде съдебна практика по прилагането на глава 33 от ГПК и глава 9, раздел ІІІ /Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и обезщетения на потребителите/ от Закона за защита на потребителите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, Софийски апелативен съд е приел, че предявените от Комисията за защита на потребителите срещу [фирма], [населено място] искове са с правно основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 2, т. 1 З. и чл. 379 и сл. ГПК, с разпореждане от 25.11.2011г. по гр. дело № 15104/2011г. на СГС съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 80 лв. за всеки един от обективно съединените искове и са посочени последиците от неизпълнение на указанията, но в предоставения срок държавната такса не е внесена. Съдебният състав е изложил съображения, че Комисията за защита на потребителите не е освободена от заплащане на държавна такса по предявените искове, доколкото същите не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК, относими единствено към исковете за публични държавни вземания и за права върху вещи, публична държавна собственост, какъвто не е разглежданият случай.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Релевантният за спора процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: дали Комисията за защита на потребителите дължи държавна такса по предявени от нея колективни искове за защита правата на потребителите.
По така формулирания въпрос е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 305/21.04.2011г. по ч. т. дело № 875/2010г. на ВКС, ТК, І отд. и определение № 937/25.11.2011 г. по ч. т. дело № 825/2011г. на ВКС, ТК, II отд., постановени по реда на новия ГПК, според която Комисията за защита на потребителите не е освободена от внасяне на ДТ. Съгласно чл. 165, ал. 1 и ал. 3, т. 3 З. Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, с право да предявява искове за колективна защита на потребителите. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК държавата и държавните учреждения са освободени от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. От значение за освобождаването от заплащане на държавна такса е характерът на правото, чиято защита се търси, но не и вида на правния субект. За държавата, държавните учреждения освобождаването се отнася до исковете за публични държавни вземания и за права върху вещи, публична държавна собственост. Правото, чиято защита се претендира с предявения колективен иск не попада в нито една от посочените в чл. 83 и чл. 84 ГПК хипотези. При постановяване на въззивното определение Софийски апелативен съд се е съобразил с цитираната практика на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 589 от 16.03.2012г. по ч. гр. дело № 992/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.