4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№331
София 30.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело №1611/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на П. ”Ч.” – [населено място] срещу Определение №834/ 10.04.2014 г. по ч.гр.д.№1084/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение №1176 от 18.02.2014 г. по т.д.№ 2112/2013 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска на основание чл. 15 ГПК, с оплакване, че е неправилно. В Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ГПК по въпроса за подведомствеността на спорове, касаещи взаимоотношенията в системата на Б. – изключена ли е подведомствеността на съдилищата по имуществени спорове, които не касаят чисто спортните отношения в системата, а се отнасят до гражданскоправни и търговски отношения, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с оглед Решение №151/ 19.06.2012 г. по гр.д.№ 553/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК основава на съображения, че по предявен от П. [фирма] против П. [фирма] иск по чл. 124 ал. 1 ГПК е прекратено т.д.№ 213/ 2010 г. на БОС поради липса на правен интерес, а не поради неподведомственост, и ВКС е разгледал касационната жалба, а не е прекратил производството като недопустимо. Сочи, че в Определение по т.д.№4713/2013 г. на СГС, потвърдено от САС с Опр.№2170/04.10.2013 г. по ч.гр.д.№3636/2013 г., недопуснато от ВКС до касационно обжалване с Опр. по ч.т.д.№ 4555/2013 г., е прието, че е неподведомствен на съда спор между страните за неустойка по посочения договор за трансфер. Сочи Опр.№682/30.08.2011г. по ч.т.д. №756/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е потвърдено прекратено от ВКС производство по иск по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение по арб.д.№ 10/2010 г. на АС при Б., както и решения на различни по степен съдилища, постановени по спорове между страни в системата на Б.: Р.№151/ 19.06.2012 г. по гр.д.№553/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение от 17.03. 2011 г. по гр.д. № 559/2010 на ОС – Сливен(невлязло в законна сила); Р.№110/23.04.2012 г. по гр.№1024/ 2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Р.от 13.06. 2012 г. по гр.д. №1142/2012 г. на БРС(невлязло в сила); Р. по гр.д.№ 2968/2012г. на БРС; Р. по гр.д.№ 968/2012 г. на БОС(невлязло в сила). По основанието по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК поддържа, че има неяснота и противоречие в тълкуването и прилагането на чл. 19 ЗФВС – какъв е кръгът от въпроси, които подлежат на съдебен контрол и допустимо ли е да се ограничава правото на страните да предявяват правата си по съдебен ред, когато едно юридическо лице с нестопанска цел предвиди такава забрана в устава си, в подкрепа на което представя Определение № 7715/22.11. 2012 г. по т.д.№ 3758/ 2012 г. на СГС, с което е отказано да се издаде изпълнителен лист по решение на АС при БСФ. Сочи, че следва да се създаде единна практика по подведомствеността на споровете в системата на Б..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1, вр. чл. 15 ал. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е прекратено производството по делото, образувано пред СГС по иск на П. [фирма] против П. [фирма] за 225 192.08 евро – неустойка по Договор за трансфер на състезателни права от 31.08.2009 г., поради недопустимост на иска на основание чл. 15 ГПК – неподведомственост на спора на гражданските съдилища. Съдът е изложил, че се прилага чл. 19 ал. 1 т. 10 от Закона за физическото възпитание и спорта, като Б. има статут на федерация, носител е на спортна лицензия, а двата футболни клуба – ищец и ответник – са членове на Б.. Съгласно чл. 73 ал. 1 и чл. 74 от Устава на Б., споровете между членовете на съюза са от компетентността на Арбитражния съд при Б., която компетентност е регламентирана в неговия Устав. В чл. 4 ал. 1 т. 3 от Устава на АС при Б. е посочено, че арбитражният съд разглежда и разрешава спорове… между футболни клубове – относно изпълнението, неизпълнението или прекратяването на договори за трансфер на футболисти, на договори за преотстъпване на футболисти, спорове по съществуването и размера на Компенсация за обучение на футболист. Следователно подведомствеността се определя от закона, който препраща към Устава на Б., в който е посочена компетентността на АС към Б., затова въпреки неуговорена от страните по делото арбитражна клауза в Договора от 31.08.2009 г., спорът не е подведомствен на общите съдилища.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е неоснователно. С представеното Решение №151/19.06.2012 г. по гр.д.№ 553/23011 г. на ІV г.о. жалбоподателят не доказва релевантният за делото въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – приложеното решение е по въпроса дали общият граждански съд може да се произнесе по спор за трудово възнаграждение, който не е арбитруем, но е вече разрешен от арбитраж – от АС на Б., съответно порочно ли е постановеното впоследствие съдебно решение.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като с представените съдебни актове жалбоподателят не доказва въпросът да се решава противоречиво от съдилищата – тези актове се отнасят до случаи, различни от настоящия, с тях са разгледани спорове за трудови възнаграждения, за които арбитражът е недопустим, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, а предмет на делото е имуществен спор за неустойка, по който уговорка за арбитраж по начало е допустима съгласно посочената разпоредба. В представените от жалбоподателя съдебни актове не е решен въпросът, релевантен за настоящото дело за подведомствеността на спор за имуществена претенция по договор за трансфер, нито от факта, че съдилищата са разгледали посочените в решенията претенции, може да се направи извод, че се решава противоречиво от съдилищата този въпрос.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е неоснователно. С чл.19 т. 10 ЗФВС е дадено право на спортните организации, получили спортна лицензия, какъвто е и Б., да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като приемат правила за дейност на арбитражен орган към тях, който да разглежда и решава спорове. Уставът на Б. предвижда споровете в системата на съюза да се разглеждат и решават от органите и по реда, определен в Устава и вътрешните актове на Б.,и е установена забрана за отнасянето им пред съдилищата. Овластен е за решаване на спорове Арбитражен съд при Б. и в чл. 4 т.3 от Устава на АС при Б. е предвидено, че разглежда и разрешава спорове между футболни клубове относно изпълнението, неизпълнението или прекратяването на договори за трансфер на футболисти, на договори за преотстъпване на футболисти, спорове по съществуването и размера на компенсация за обучение на футболист. С факта на възникване на членствено правоотношение между съответния спортен клуб и Б., е налице заявено от страните съгласие да подчинят волята си на приетия от Б. ред спортно правосъдие, това е приложимият ред, затова възникнал спор следва да се отнесе пред АС при Б.. Разпоредбата на 19 т. 10 ЗФВС е ясна и не налага тълкуването й по начин, различен от вложения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 834 от 10.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1084/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: