О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
С. 05.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1121/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 84 от 26.V.2010 г., поправено с Решение № 34 от 27.ІХ.2010 г., постановени по гр.д. № 366/ 2009 г. на Видински окръжен, с което е потвърдено Решение № 40 от 1.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1323/ 2008 г. на Видински районен, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Н. А. Н. – ЕТ с фирма “ Р. – 2 – Н. Н.” – [населено място] 1529.86 лв. – вреди за периода 1.ІІ.2008 г. – 31.V.2008 г., със законната лихва от 14.VІІ.2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че 1. по въпроса за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорни задължения, от съществено значение е преценката на доказателствата и вида на търсената защита, че 2. предявеният иск е установителен за доказване недължимост на доброволно платена от ищеца сума, а районният съд е разгледал иск по чл. 79 ЗЗД, като съдът не може да променя вида на търсената защита, които нарушения са повторени от въззивния съд, че 3. въззивният съд е преписал мотивите на първоинстанционния, не е направил свои изводи, не се е произнесъл по направените възражения и доводи, което е в нарушение на чл. 236 ал. 1 ГПК, че 3а. изходът на делото е обусловен от решаващите изводи на съда по чл. 79 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 124 ГПК, че 4. въззивният съд не се е произнесъл по довода за събирането на доказателствата, нарушил е изискването за преценката им, принципа за непосредственост и изискването за извършване на доклад и указания за разпределение на доказателствената тежест. Жалбоподателят заключава, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е произнасянето по въпросите за служебното начало и то дава ли право на съда да изменя вида на търсената защита. Иска по правилното приложение на материалния закон и на процесуалните правила, да се дадат на въззивния съд указания, за което да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. А. Н. – ЕТ с фирма “ Р. – 2 – Н. Н.” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/ 2007 г., на основание §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е с дата 16.VІІ.2010 г. и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложените от жалбоподателя въпроси, с оглед данните по делото и правомощията си ВКС да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, съгласно т. 1 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, могат да се посочат: разрешения материалноправен въпрос за отговорността на продавача по иск по чл.79 ЗЗД за вреди от неизпълнение на договорни задължения и разрешените процесуалноправни въпроси: за задължението на съда да разгледа предявения иск съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и вида на търсената защита и за съдържанието на мотивите на решението, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Тези въпроси са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. Останалите изложени от жалбоподателя въпроси за служебното начало и забраната съдът да променя вида на търсената защита, и за прилагането на чл. 55 ЗЗД и чл. 124 ГПК, може да са важни, но не са релевантни за делото, тъй като по тях въззивният съд не се е произнесъл.
По изложения материалноправен въпрос решението е постановено в съответствие със съдебната практика, която е в смисъл, че при виновно неизпълнение на договорни задължения длъжникът дължи обезщетение за вредите, в съответствие с която практика въззивният съд е осъдил ответника да плати на ищеца стойността на заплатена непотребена вода, неправилно начислена поради извършено погрешно разпределение между потребителите в сградата за процесния период. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Въззивният съд е процедирал в съответствие с утвърдената съдебна практика относно задължението на съда да разгледа предявения иск съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и вида на търсената защита, както и за съдържанието на мотивите на решението, съгласно чл. 236 ал. 2 ГПК. Не се подкрепя от данните по делото поддържаното от жалбоподателя, че съдът служебно е променил вида на търсената защита – исковата молба съдържа петитум за осъждане на ответника да върне на ищеца недължимо платената сума, следователно не е налице твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, за което е изложил съображенията си, съобразно чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК е неоснователно.
Оплакванията на жалбоподателя за неправилност и необоснованост на решението по чл. 281 т. 3 ГПК не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, поради което не могат да се обсъждат.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, като жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата разноските за касационната инстанция 500 лв., поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 84 от 26.V.2010 г. по гр.д. № 366/ 2009 г. на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Н. А. Н. – ЕТ с фирма “ Р. – 2 – Н. Н.” – [населено място] 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: