1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1012
гр. София, 21.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 658 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу определение № 817 от 01.12.2010г. по ч. т. дело № 591/2010г. на Старозагорски окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение № 1843 от 04.10.2010г. по гр. дело № 1612/2010г. на Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, с което е върната исковата молба, подадена от [фирма], [населено място] срещу [община] и Общински съвет К. с правно основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата: дали предявеният иск е с правно основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК или с правно основание чл. 108 ЗС. Частният жалбоподател поддържа становище, че не следва да внася държавна такса в размер 4% върху данъчната оценка, тъй като предявените три иска са установителни и неоценяеми.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, Старозагорски окръжен съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК, с разпореждания от 29.06.2010г. и 18.08.2010г. районният съд е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на конкретни недостатъци, като е посочил последиците при неизпълнение в дадения едноседмичен срок, включително ищецът да представи данъчна оценка на правото на строеж върху 1 000 кв. м. в процесния договор, за което е издадено съдебно удостоверение, но въпреки предоставения срок ищецът не е изпълнил указанията на съда. Изложени са съображения, че ищецът е разполагал с процесуална възможност да поиска продължаване на срока по чл. 63 ГПК, но не е упражнил това право.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът за правното основание на предявените искове е от значение за определяне на тяхната цена и дължимата държавна такса и е решен съгласно практиката на ВКС въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГКТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания въззивен съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд, постановен по реда на отменения ГПК. Позоваването на противоречие с определение № 385/08.05.2009г. по гр. дело № 206/2009г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 816/13.07.2010г. по гр. дело № 243/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. е неоснователно, тъй като първото определение се отнася до предявени искове от държавата, която е освободена от държавна такса в определени случаи, а второто определение – до отрицателен установителен иск за недължимост на определена парична сума.
Необходимостта от представяне на данъчна оценка е съобразена от въззивния съд с оглед трайноустановената съдебна практика за изчисляване размера на държавната такса по искове с правно основание чл. 26 ЗЗД с оглед цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Старозагорски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 817 от 01.12.2010г. по ч. т. дело № 591/2010г. на Старозагорски окръжен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.