3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
С., 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 366/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. С. от АК [населено място], срещу определение № 19 117 от 19.12.2011 г. по ч. гр. дело № 13 589/2011 г. на Софийски градски съд, административно отделение – ІІІ – Г състав. Със същото се потвърждава разпореждане от 15.07.2011 г. по ч. гр. д. № 58 599/2010 г. на Районен съд [населено място], 75 състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ДП „Строителство и възстановяване” за сумата от 48 429,96 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени строително – монтажни работи по договор за СМР.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 15.07.2011 г. по ч. гр. д. № 58 599/2010 г. СРС е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ДП „Строителство и възстановяване” за сумата от 48 429,96 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени строително – монтажни работи по договор за СМР, като по отношение на лихвата за забава в размер на 7 748,80 лв. за периода от 22.09.2009 г. – 15.11.2010 г. е издадена заповед за изпълнение от 29.12.2010 г.
Съдът е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 48 429,96 лв. не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 410 , ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са касае за парично вземане, искът по което е подсъден на окръжен съд. З. (жалбоподател в настоящото проиводство) е депозирал частна жалба срещу разпореждането на СРС, с което е отхвърлено заявлението. С определение № 19 117 от 19.12.2011 г. по ч. гр. дело № 13 589/2011 г. на Софийски градски съд, административно отделение – ІІІ – Г състав е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпроса, който той смята, че е от съществено значение за изхода на делото, От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът: когато не е налице предпоставката на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК претендираното притезание да е в приложното поле на заповедното производство – искът за вземане за парична сума да е подсъден на районния съд, може ли съдът да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 411 ГПК?
С разпоредбата на чл. 410 ГПК са регламентирани предпоставките при наличието на които може да се поиска издаване на заповед за изпълнение. Една от тях е искът за вземането за парични суми или заместими вещи, да е подсъден на районния съд. В конкретния случай вземането на заявителя е в размер на 48 429,96 лв., а съгласно чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански и търговски дела с цена на иска под 25 000 лв., т. е. вземането на заявителя е на цена, изключваща родовата подсъдност на районния съд. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, когато липсва предпоставката по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК претендираното от заявителя притезание да е в приложното поле на заповедното производство – искът да е подсъден на районния съд, тъй като е с цена над 25 000 лв., съдът следва да отхвърли искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 411 ГПК. В този смисъл са: определение № 472/17.06.2010 г. по ч. т. д. № 311/2010 г. на ВКС, І ТО, определение № 495/29.06.2011 г. по ч. т. д. № 508/2011 г. на ВКС, ІІ ТО и др., както и цитираните от въззивния съд определения. При постановяване на обжалваното определение Софийски градски съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19 117 от 19.12.2011 г. по ч. гр. дело № 13 589/2011 г. на Софийски градски съд, административно отделение – ІІІ – Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: