7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 06.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 19 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Апостол Н. Б. като едноличен търговец „Р. – 90 – Апостол Б.”, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Ф. М. срещу решение № 1457 от 09.08.2012г. по т. дело № 430/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав. С обжалвания съдебен акт е потвърдено решение № 1260 от 11.11.2011г. по т. дело № 2323/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав, с което е отхвърлен предявеният от Апостол Н. Б. като [фирма], [населено място] срещу Агенция за следприватизационен контрол, [населено място] с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Агенция за следприватизационен контрол, че ипотечните права и задължения, произтичащи от договор за приватизационна продажба от 10.12.1997г. са погасени вследствие на извършените от него плащания, с оглед заличаване на вписаната ипотека, като неоснователен.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че обезпеченото с ипотека вземане е не само продажната цена по чл. 3 от приватизационния договор, но и предвиденото в чл. 4.3 от договора увеличение на продажната цена /основанието за учредяване на законна ипотека е чл. 39, ал. 3 ЗППДОП /отм./ и чл. 8 от договора, в която разпоредба е предвидено учредяване на законна ипотека до окончателното изплащане на цената по чл. 3 от договора, т. е. в размер на 46 034 щ. д./. Волята на страните не е следвало да бъде тълкувана по чл. 20 ЗЗД поради това, че е ясно изразена. Касаторът релевира доводи, че въззивният съд е разгледал само въпроса за погасяване на обезпеченото вземане поради плащане, но не се е произнесъл за погасяване на обезпеченото вземане по давност. Въззивният съд неправилно е приел, че ищецът не бил ангажирал доказателства за плащане на остатъка от продажната цена по изпълнителното дело, като в тази насока не е обсъдил представените от ищеца писмени доказателства във връзка с издадения изпълнителен лист и образуваното въз основа на него изпълнително дело. Плащане не се дължи поради спиране на изпълнението по изп. дело и впоследствие обезсилване на изпълнителния лист с определение на СРС поради незавеждане на иск по чл. 252 ГПК /отм./ от ответника. Въззивният съд не е обсъдил всички доводи на страните, а именно възражението на ответника, че е налице забава на плащането, поради което ищецът дължи неустойки и плащането с компенсаторни записи не е било признато от ответната агенция.
Касаторът в приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалнопрани въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
1/ Материалноправният въпрос относно обхвата на обезпеченото със законна ипотека вземане и приложението на чл. 174 ЗЗД е решен в противоречие с определение № 275/04.11.2008г. по ч. т. дело № 231/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 78/28.01.2010г. по гр. дело № 2767/2009г. на САС, ГО, 7 състав, решение № 1411/05.11.2009г. по т. дело № 2540/2008г. на САС, ТО, 5 състав и решение № 8/05.02.1998г. по гр. дело № 2196/1997г. на ВКС, V г. о.
2/ Процесуалноправният въпрос по приложението на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК и чл. 218з, ал. 1, изр. 2 от отменения ГПК, относно задълженията на съда да изпълни дадените от ВКС указания и да прецени всички доказателства и доводи на страните е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС – ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г., решение № 87/23.06.2009г. по т. дело № 594/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 750/04.11.2010г. по гр. дело № 1794/2009г. на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 163/25.05.2010г. по гр. дело № 676/2009г. на ВКС, ГК, І г. о.
Ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от касатора доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 8 от приватизационния договор, предвиждаща законна ипотека върху закупения имот до окончателното изплащане на цената по чл. 3, съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД в контекста на целия договор, с оглед волята на страните и във връзка с останалите клаузи, уреждащи цената и начина на плащане – хипотезите на чл. 4 от приватизационния договор. Въз основа на направеното тълкуване решаващият съдебен състав е заключил, че след като ищецът е приел разсрочено плащане, вписаната законна ипотека обезпечава продажната цена, определена при условията на разсрочено плащане.
За да направи извод за неоснователност на предявения от Апостол Н. Б. като [фирма], [населено място] срещу Агенция за следприватизационен контрол /сега Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че ипотечните права и задължения, произтичащи от договор за приватизационна продажба от 10.12.1997г. са погасени вследствие на извършените от ищеца плащания, въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че ищецът не е установил с годни доказателствени средства твърденията си за недължимост на продажната цена, така, както е уговорена между страните. В тази насока съдебният състав е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка – с извършените през периода от 11.06.1998г. до 19.01.2001г. плащания заедно с първоначалната вноска, платена при сключването на приватизационния договор, ищецът е погасил само частично задълженията си към продавача по договора в размер на левовата равностойност на 46 034 щатски долара, но по делото не е доказано погасяването на задължението на ищеца по чл. 4.3. от договора в размер на сумата, представляваща стойността, получена от олихвяването с 50 на сто от основния лихвен процент върху неизплатената част от продажната цена. Въззивният съд се е позовал на образуваното изпълнително дело за събиране на остатъка от цената и е констатирал непредставянето на доказателства за извършено плащане на този остатък. Съдебният състав на САС е приел, че задължението за неустойка не представлява обезпечено задължение с ипотеката.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от касатора правни въпроси са релеванти, тъй като са от значение за изхода на делото.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно обхвата на обезпеченото със законна ипотека вземане и приложението на чл. 174 ЗЗД по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС това основание е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Представените от касатора определение № 275/04.11.2008г. по ч. т. дело № 231/2008г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 8/05.02.1998г. по гр. дело № 2196/1997г. на ВКС, V г. о. не са от категорията на посочените съдебни актове, тъй като определението е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК по повод на частна жалба срещу определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решение на въззивен съд, а цитираното решение е постановено по реда на отменения ГПК.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от касатора материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Представените от касатора определение и решение на ВКС и две решения на Софийски апелативен съд /решение № 78/28.01.2010г. по гр. дело № 2767/2009г. на САС, ГО, 7 състав и решение № 1411/05.11.2009г. по т. дело № 2540/2008г. на САС, ТО, 5 състав/ не установяват наличието на противоречива практика на съдилищата по въпроса, имащ значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания въззивен съдебен акт. Определението на ВКС не е от категорията на актовете по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а решението на ВКС и решение № 78/28.01.2010г. по гр. дело № 2767/2009г. на САС, ГО, 7 състав се отнасят до договорна ипотека, докато настоящият случай касае законна ипотека, предвидена в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗППДОП /отменен, но действал към момента на сключване на приватизационния договор и учредяване на ипотеката/. Решение № 1411/05.11.2009г. по т. дело № 2540/2008г. на САС, ТО, 5 състав се отнася до учредена ипотека за обезпечаване на част от вземането на държавата за цената по приватизационния договор до определен размер, представляващ 90% от стойността на дяловете. По настоящото дело въззивният съд е приел, че вписаната законна ипотека обезпечава продажната цена, определена при условията на разсрочено плащане. Различният изход на спора по двете дела се дължи на конкретните факти, установени с представените по всяко отделно дело доказателства.
Процесуалноправният въпрос относно задълженията на съда да изпълни дадените от ВКС указания и да прецени всички доказателства и доводи на страните не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. В условията на ограничен въззив въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това, че основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, и съобразно чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е длъжен да обсъди с оглед направените във въззивното производство оплаквания релевантните за спора доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, да приложи съответната материалноправна норма към установената фактическа обстановка, като при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд има право да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В настоящия случай решаващият съдебен състав е обсъдил основните относими към спора оплаквания на въззивника, направените от въззиваемия своевременно релевантни възражения и доводи и свързаните с тях доказателства и въз основа на тях е изградил правните си изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка.
Непроизнасянето по въпроса дали обезпеченото вземане е погасено по давност не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същият не е включен в предмета на спора с исковата молба, нито е направено изменение на основанието на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК като нито първоинстанционният, нито въззивният съд са формирали правни изводи по него.
Необсъждането на въпросите дали изпълнителното дело е спряно на основание чл. 250 ГПК /отм./, дали взискателят /ответник по настоящата искова молба/ е предявил иск по реда на чл. 252 ГПК /отм./, дали изпълнителният лист е обезсилен и изпълнителното производство е прекратено не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че не би променило изходът на спора, тъй като с обезсилването на изпълнителния лист и прекратяване на изпълнителното производство задължението на длъжника по договора за приватизационна продажба не се погасява.
Необсъждането на довода във въззивната жалба във връзка с непризнатото плащане на част от пета и шеста вноска с компенсаторни записи и несъобразяване с влязлото в сила решение, с което искът за неустойка е отхвърлен изцяло, също не представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Решението, с което е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД е без значение по отношение на компенсаторните записи, тъй като в него е прието, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави /прекомерно голяма/. Доводът на касатора, че релевантният процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с решение № 87/23.06.2009г. по т. дело № 594/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 750/04.11.2010г. по гр. дело № 1794/2009г. на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 163/25.05.2010г. по гр. дело № 676/2009г. на ВКС, ГК, І г. о., е неоснователен. В решение № 87/23.06.2009г. по т. дело № 594/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е даден отговор на въпроса дали е необходимо съгласие на продавача по приватизационния договор за плащане на задължението чрез компенсаторни инструменти, като различният изход на делата се дължи на различна фактическа обстановка – по посоченото дело е установено наличието на изискванията на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ, докато в настоящия случай е налице забава на купувача при плащане на увеличената част от цената поради разсрочване на плащането. По делото е установено, че увеличената цена с олихвяването поради разсроченото плащане не е платена, т. е. налице е забава, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗОСОИ. Решение № 750/04.11.2010г. по гр. дело № 1794/2009г. на ВКС, ГК, І г. о. не е относимо към настоящия спор поради това, че в него се дава отговор на други въпроси, които не са релевантни по конкретния казус. Решение № 163/25.05.2010г. по гр. дело № 676/2009г. на ВКС, ГК, І г. о. е ирелевантно за спора, тъй като се отнася до приложението на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./, а по настоящото дело не е налице касиране на въззивно решение и не се касае до повторно разглеждане на делото.
Предвид изложените съображения се налага извод, че след като не са налице твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, въззивното решение не трябва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1457 от 09.08.2012г. по т. дело № 430/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.