О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София, 06.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 624 по описа за 2012г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Л. П. срещу решение № 139 от 16.02.2011г. по в. гр. дело № 1966/2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е потвърдено решение № 2364/29.06.2010г. по гр. дело № 10131/2009г. на Варненски районен съд, 19 състав и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Р. М. С. сумата 700 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Р. М. С., З. Д. С. и М. Д. С., тримата от [населено място], искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 45 ЗЗД – за предаване владението върху множество описани движими вещи, отнети противозаконно на 31.08.2007г. в интервала между 16.30ч. до 17.30ч. от техния наследодател Д. З. С. от склад на ищцовото дружество в [населено място], [улица], евентуално за осъждане на всеки от ответниците да заплати по 4 630,86 лв. – припадаща съобразно дяловете им от наследството част от претендираното обезщетение за имуществени вреди, цялото в размер 13 892,59 лв., която сума представлява равностойността на движимите вещи. Дружеството е осъдено да заплати на трите физически лица по 155 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, а именно относно допускането и събирането на доказателства във въззивното производство съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ГПК.
Ответниците Р. М. С., З. Д. С. и М. Д. С. оспорват касационната жалба и релевират доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като относно приложението на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК не се сочат непълноти или неясноти на процесуалната норма, не се твърди, че разпоредбата се нуждае от тълкуване чрез допускане на касационно обжалване, а въпросът за точното приложение на чл. 266, ал. 3 ГПК не е от значение за развитието на правото, поради това, че в конкретния случай съдът е съобразил, че съгласно правната норма на събиране подлежат само доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения и е извършил преценка налице ли са сочените от въззивника процесуални нарушения , както и е обсъдил поведението на същия в първоинстанционното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 108 за предаване владението върху множество описани движими вещи, отнети противозаконно от наследодателя на ответниците, всяка от които под 5 000 лв., евентуално съединени с искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на всеки един от ответниците на сумата 4 630,86 лв. – припадаща съобразно дяловете им от наследството част от претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващо равностойността на движимите вещи. Касае се за гражданско дело, по което всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване – 5 000 лв. и касационната жалба е подадена на 31.03.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, но същият трябва да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата 500 лв. – направени разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 139 от 16.02.2011г. по в. гр. дело № 1966/2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 4 състав.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 и адрес за кореспонденция [населено място], [улица] да заплати на Р. М. С., З. Д. С. и М. Д. С., тримата от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.