1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София, 06.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 271 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя Частна предприемаческа банка [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Б. К. Й. срещу определение № 232 от 08.10.2010г. по в. ч. гр. дело № 452/2010г. на Хасковски окръжен съд, граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 482 от 16.04.2010г. по ч. гр. дело № 242/2010г. на Районен съд Свиленград. С потвърденото разпореждане е отхвърлено подаденото от Частна предприемаческа банка [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. Я. Василева от [населено място] на основание чл. 418 във връзка с чл. 417 ГПК. за сумата общо 14 112.75 евро, от които 12 750 евро – редовна главница, 860.03 евро – просрочена главница, 113.57 евро – редовна лихва, 389.15 евро – просрочена лихва от 20.10.2009г. до 15.04.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на 15.04.2010г. до изплащане на вземането, дължими по договор за кредит № 61/04.05.2007г., като неоснователно.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира довод за неправилност на извода, че за банката съществува задължение за уведомяване на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Частният жалбоподател поддържа становище, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на окръжните съдилища и ВКС, а именно на определение от 06.02.2009г. по гр. дело № 5592/2008г. на СГС, ГО, определение № 543/25.09.2009г. по ч. т. дело № 464/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 479/10.08.2009г. по ч. т. дело № 452/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Моли определението да бъде отменено и да бъдат издадени исканите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и претендира присъждане на направените разноски.
Ответницата М. Я. Василева от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд, като е обсъдил разпоредбата на чл. 6.4 и 6.4.1 от договора за банков кредит № 61/07 от 04.05.2007г., е констатирал, че изискуемостта на претендираното от банката вземане е в зависимост от настъпването на друг факт извън изпълнителното основание – изрично волеизявление на кредитора до задълженото лице за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, след настъпване на материалноправните предпоставки, уговорени с договора за банков кредит – неплащане на падежа на което и да е от задълженията на кредитополучателя. Въззивният съд е изложил съображения за необходимостта от надлежно упражняване на потестативното право на банката по чл. 60 ЗКИ да обяви кредита за предсрочно изискуем в момент, предхождащ подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, и е приел, че предсрочната изискуемост настъпва едва след изричното волеизявление на кредитора, достигнало до задълженото лице. Поради това, че по делото не са представени доказателства по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК длъжникът да е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, решаващият съдебен състав е направил извод, че представените от заявителя документи не удостоверяват годно за принудително изпълнение притезание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая значимият за спора правен въпрос е: при подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, необходимо ли е банката – заявител освен договора за кредит и извлечение от счетоводните книги да представи доказателства за волеизявлението си до длъжника, че счита остатъка от кредита за предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Посочените от частния жалбоподател определение от 06.02.2009г. по гр. дело № 5592/2008г. на СГС, ГО, определение № 543/25.09.2009г. по ч. т. дело № 464/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 479/10.08.2009г. по ч. т. дело № 452/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и представените два броя заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителни листи не установяват противоречива съдебна практика по въпроса за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като съдебните актове са постановени по други договори за кредит.
Въпросът дали при искане на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, е необходимо банката освен договора за кредит и извлечение от счетоводните книги да представи доказателства за волеизявлението й до длъжника, че счита остатъка от кредита за предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по чл. 417 ГПК, е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 331/28.12.2008г. по ч. т. дело № 306/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 641/16.11.2009г. по ч. т. дело № 656/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 543/25.09.2009г. по ч. т. дело № 464/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 706/23.11.2009г. по ч. т. дело № 525/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 426/16.07.2009г. по ч. т. дело № 332/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и други. Когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем, следва банката – кредитор със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Представените договор за банков кредит „Т. – експрес” № 61/07 от 04.05.2007г., справка – извлечение от банковите сметки на длъжника и погасителен план не установяват обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не са налице данни, че банката е уведомила кредитополучателя, че прави кредита предсрочно изискуем съгласно разпоредбите на чл. 6.4 от договора.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради липса на твърдените от частния жалбоподател предпоставки. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са поискани и такива не са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 232 от 08.10.2010г. по в. ч. гр. дело № 452/2010г. на Хасковски окръжен съд, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.