3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
С., 20.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 584/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №ІІІ-42 от 07.03.2012 г. по гр.д. № 292/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №208 от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 737/ 2011 г. на Карнобатски районен съд, с което по иска на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е признато за установено, че ищецът има вземане към ответника по Заповед №419/28.05.2011 г., издадена по ч.гр.д.№ 508/2011 г. на КРС: по Фактура №100647/23.07.2009 г. сумата 17 320.82 лв., със закон – ната лихва от 25.05.2011 г. и сумата 3333.92 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 23.07.2009 г. – 16.05.2011 г., и по Фактура № 100638/20.07.2009 г. сумата 1616.82 лв., със законната лихва от 25.05.2011 г. и сумата 312.85 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 20.07.20099 -16.05.2011 г., на основание чл. 422 ГПК. Жалбата е срещу решението в частта, с която искът по чл. 422 ГПК е уважен за вземането по Фактура № 100647/23.07.2009 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос: при постановяване на решението и при преценка на доказателствата задължен ли е съдът да приеме за установени и доказани фактите, обективирани в представени от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, ако те противоречат с други доказателства по делото. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, в подкрепа на което не излага съображения.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Посоченият от жалбоподателя правен въпрос, не е релевантен за делото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Въпросът, който поставя жалбоподателя, цели да обоснове твърдението му за допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на събраните доказателства и при обосноваване на правните изводи, който въпрос съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. Този въпрос е относим към предмета на делото, но пряко е свързан с правилността на обжалваното решение и отговорът му е обусловен от доказателствата и преценката им от въззивния съд. Въпросът изпълнил ли е жалбоподателят задължението за плащане на сумите по Фактура № 100647/23.07.2009 г., е конкретен за делото и отговорът му зависи от установената фактическа обстановка, а дали са правилни изводите, до които решаващият съд е стигнал по този въпрос, не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК, тъй като това е предмет на касационния контрол и не обосновава искане за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят не излага защо поддържа, че по изведения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че това основание не е налице – изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №ІІІ-42 от 07.03.2012 г. по гр.д. № 292/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: