5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 04.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 197 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. К. срещу решение № 1766 от 21.11.2011г. по т. дело № 2146/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав в частта, с която е потвърдено решение № 1094 от 08.12.2010г. по гр. дело № 367/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-14 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителни действията, с които сумата от 129 500 лв. е предоставена от [фирма] на [фирма] по банкова сметка № 86FINV91501000240947 в П. АД клон В., [населено място] като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 7 320 лв., както и в частта, с която въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 44,40 лв. – деловодни разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалнопрани въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Увреждащото действие на един длъжник спрямо кредитора си може ли да се извърши и преди настъпване на изискуемостта на задължението? В кой момент се придобива качеството кредитор – при сключването на един възмезден договор или при настъпване на изискуемостта на договорената престация? Допустимо ли е предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД, когато увреждането бъде извършено от длъжника преди настъпването на изискуемостта на дължимата престация от длъжника на кредитора, с което същият цели намаляване на своя патримониум, така че да създаде трудност за удовлетворяване на кредитора си? Каква е функцията на иска по чл. 135 ЗЗД?“ Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 1/29.03.1965г. по гр. д. № 7/1964г., решение № 663/20.03.1969г. по гр. д. № 250/1969г. на ВС, І г. о., решение № 422/20.03.2000г. по гр. д. № 1469/1999г. на ВКС, V г. о.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че между ищеца [фирма], [населено място] и първия ответник [фирма], [населено място] е възникнало правоотношение по сключен на 16.04.2008г. договор, въз основа на който ищецът се е задължил да предостави на първия ответник финансова помощ в размер 139 000 лв., а [фирма] е поел задължението да използва предоставената финансова помощ само за погасяване на съществуващия овърдрафт по договор 46 КР-АА-2409/01.11.2007г., сключен с П. АД. В изпълнение на договора на 07.10.2008г. ищецът е превел на първия ответник сумата 131 720 лв., а първият ответник, вместо да погаси задълженията по отпуснатия от П. АД овърдрафт, е превел на [фирма] част от тази сума в размер 129 500 лв. Поради неизпълнение на задълженията на [фирма] за използване на предоставената сума по предназначение ищецът е изпратил на първия ответник предизвестие за разваляне на договора за финансова помощ и връщане на предоставената сума. Поради непредставяне на доказателства за получаване от представител на [фирма] на изходящото от ищеца предизвестие за разваляне на договора за финансова взаимопомощ решаващият съдебен състав е приел, че това волеизявление е достигнало до адресата и е породило целените с него правни последици на разваляне на облигационното правоотношение между страните и възникване на задължение за първия ответник да върне полученото на отпаднало основание едва с връчване на исковата молба на ответника.
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд се е аргументирал с липсата на един от кумулативно изискуемите елементи на сложния фактически състав, визиран в посочената правна норма, а именно ищецът да е кредитор на вземане, възникнало преди осъществяване на атакуваната сделка. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че до датата на осъщественото прехвърляне на предоставените на [фирма] парични средства за този ответник не е съществувало задължение за връщането им на ищеца, който придобива качеството на кредитор едва след развалянето на договора, тъй като едва тогава в негова полза възниква вземане за връщане на полученото на отпаднало основание. Изложил е и доводи, че дори да се приеме връчване на предизвестието на първия ответник на 13.10.2008г., то атакуваното като увреждащо действие на ответника е осъществено на 07.10.2008г. преди ищецът да придобие качеството на кредитор за вземане на получено на отпаднало основание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора правни въпроси са свързани с тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 135 ЗЗД, които не са променяни от обнародването на закона през 1950г., но с оглед разгледания от въззивния съд иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД същите са релевантни само в посочената хипотеза. По тези правни въпроси е формирана непротиворечива съдебна практика, включително решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 4/26.01.2011г. по гр. дело № 551/2010г. на ВКС, III гр. отд., решение № 639/06.10.2010г. по гр. дело № 754/2009г. на ВКС, IV гр. отд., решение № 535/13.09.2010г. по гр. дело № 1224/2009 г. на ВКС, IV гр. отд. и други се приема, че за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увредения кредитор не е необходимо да е изискуемо, ликвидно или съдебно установено, не е необходимо и да е налице неизпълнение на задължението, достатъчно е то да е възникнало и да съществува. Въпросите относно момента на възникване вземането на кредитора – ищец по чл. 135 ЗЗД и относно правната квалификация – по ал. 1 или ал. 3 от текста – са разрешени еднозначно и в решение № 121/05.03.2010г. по гр. дело № 3118/2008г. на ВКС, III гр. отд. и решение № 179/11.05.2011г. по гр. дело № 1198/2010 г. на ВКС, III гр. отд. В хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на кредитора – ищец възниква и предхожда действията, с които длъжникът уврежда кредитора, докато в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД действието е извършено преди възникване на вземането. В конкретния случай въззивният съд е разгледал иска само на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, но не и по чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Като е приел, че в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД качеството „кредитор” за ищеца трябва да е възникнало преди осъществяване на атакуваната сделка, респективно действие, въззивният съд се е съобразил с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Дали в настоящия случай ищецът е станал кредитор спрямо първия ответник със сключването на договора за финансова взаимопомощ или с развалянето на договора е въпрос, конкретен за делото и отговорът му зависи от събраните доказателства и тълкуването на клаузите на сключения между страните договор за финансова взаимопомощ с оглед определяне на неговия характер и задължения на страните. Поради това оплакването за неправилното му решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Дори и да е съществувала противоречива съдебна практика по релевантните правни въпроси към настоящия момент тя е уеднаквена с постановените по реда на чл. 290 ГПК от различни съдебни състави на ВКС решения, които представляват задължителна практика на ВКС за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения се налага извод, че след като не са налице твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, въззивното решение не трябва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1766 от 21.11.2011г. по т. дело № 2146/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.