3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
С., 26.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2862/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите – [населено място] срещу Решение № 44 от 24.01.2013 г. по т.д. № 1020/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 332 от 18.05.2012 г. по т.д.№786/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК за установяване към 30.10. 2007 г.: вземане ,,установено с Акт №20/14.11.2007 г. за сумите: над 60 089.04 лв. до 75 979.57 лв. – наказателна лихва за периода 16.11. 2004 г. – 30.10.2007 г., начислена върху главницата по валутен кредит по Акт № 20/14.11.2007 г., над 111 338 лв. до 181 727.34 лв. – наказателна лихва за периода 16.11.2004 г. – 30.10.2007 г., начислена върху главницата по валутен кредит, установена с Акт № 35/18.11. 2004 г. Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 422 ГПК на НАП – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е уважен – признато е за установено вземане към 30.10.2007 г. на ищеца към ответника: 297 187.25 лв. – главница, 60 089.04 лв. – наказателна лихва за периода 16.11.2004 г. – 30.10.2007 г., начислена върху главницата по Акт № 20/14.11.2007 г., 111 338.40 лв. – наказателна лихва за периода 16.11.2004 г. – 30.10.2007 г., начислена върху главницата по валутен кредит по Акт №35/18.11.2004 г. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят изразява несъгласието си с изводите, направени в обжалваното решение, което несъгласие аргументира с тълкуване на уговореното в Договора от 04.10.1999 г., сключен между МФ, МП и праводателя на ответника по делото [фирма]-гр.П., с който е уредено изплащането на преоформеното по реда на ЗУНК задължение на дружеството към държавата. Поддържа, че даденото от съда тълкуване, не отчита целта на споразумението по чл. 12 ЗУНК, което е предвидено от законодателя, за да се предостави възможност на страните да разсрочат изплащането на преоформения дълг, като уговорят специфични възнаградителни и наказателни лихви. Поддържа, че посочените клаузи от договора, са част от типичното съдържание на договорите по чл. 12 ЗУНК, поради което във връзка с възникнали спорове, е формирана противоречива съдебна практика – Р.№1040/11. 11.2010 г. по гр.д.№859/2009 г. на СГС, затова иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Завод за асинхронни електродвигатели АД – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество касационната жалба, като неоснователна, в случай, че ВКС допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени установителни искове за вземания на ищеца, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Доводите, които жалбоподателят развива в Изложението, целят да обосноват твърдението му за допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на клаузите, включени в Договора от 04.10.1999 г., сключен между МФ, МП и [фирма] – [населено място] (праводател на ответника) за преоформяне на задължението на дружеството към държавата по реда на ЗУНК, които клаузи са от значение за определяне размера на дължимите наказателни лихви. По въпроса как ще се определи размерът на лихвите, решаващият съд се произнася с оглед уговореното от страните в договора и съобразно изслушаната експертиза, а дали са правилни изводите, до които съдът е стигнал, не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК, тъй като това е предмет на касационен контрол по чл. 281 ГПК, а не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не излага защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Въпреки това следва да се отбележи, че по основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не е посочил задължителна съдебна практика, на която решението да противоречи, по основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК приложеното Р.№1040/11.11.2010 г. по гр.д.№ 859/2009 г. на СГС не е влязло в законна сила, а по основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не излага съображения в подкрепа на евентуално твърдение, че се налага произнасяне от ВКС по правен въпрос, който (кумулативно) е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 44 от 24.01.2013 г. по т.д. № 1020/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: