4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 99/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.София, 08.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 99/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат И.П. от АК-П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 513/09.11.2011 год., постановено по в.гр.дело № 967/2011 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 361/04.07.2011 год. по г р.дело № 53/2011 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на Г. И. Ц. – едноличен търговец с фирма „Фантастика-95-Г. Ц.”, [населено място] на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата 169 659,20 лева, представляваща неизплатена цена на доставени стоки по издадени фактури в изпълнение на сключен с Общината договор за възлагане на обществена поръчка № 254/14.09.2008 год., както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане в размер на 27 310,42 лева на посочената главница, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал съдържанието на поетите договорни задължения, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК без да конкретизира на коя от изброените в закона хипотези се позовава. Без да формулира изрично материалноправния или процесуален въпрос, който е от значение за крайния изход на делото, касаторът твърди най-общо, че се касае за предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД и тълкуване волята на страните по процесния договор от 14.09.2009 год., позовавайки се на приложените три решения на ВКС: № 504/26.07.2010 год. по гр.дело № 420/2009 год. на ГК-ІV г.о.; р.№ 109/27.07.2004 год. по гр.дело № 1425/2003 год. на ТК-ІІ т.о. и р.№ 179/28.05.2004 год. по гр.дело № 1466/2003 год. на ТК-ІІ т.о./последните две постановени по реда на отменения ГПК/.
Ответникът по касационната жалба [фирма] от [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.327, ал.1 ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати на ищеца сумата 169 659,20 лева, представляваща неизплатена цена на доставена стока, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 27 310,42 лева за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали облигационни отношения по сключен на 14.09.2009 год. договор за възлагане на обществена поръчка. Безспорно е установено, че в изпълнение на този договор ответникът е доставил на общинските заведения-детски градини на територията на [община] хранителни продукти, за което са издадени процесните 140 бр.фактури. От заключението на експертизата се установява, че стоките описани във фактурите са получени в отделните обекти без възражение относно количеството и качеството им срещу подпис от съответните длъжностни лица в издадените стокови разписки и са осчетоводени при ответника. При тези фактически данни е направен решаващия извод, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, поради което ответникът на основание чл.327, ал.1 ТЗ дължи цената на доставените стоки. Съдебният състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД и за тълкуване волята на страните по процесния договор от 14.09.2009 год. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е релевантен за изхода на конкретното дело. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на касационната жалба. В случая отговора на въпроса за дължимостта на неизплатената цена на доставените стоки по процесните фактури и изпълнението на задълженията по процесния договор е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по делото. Тълкувайки съдържанието на клаузите на процесния договор и анализирайки събрания доказателствен материал съдът е приел за недоказано твърдението на ответника за наличие на некачествени стоки поради липса на представен сертификат. В тази връзка извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД относно начина на тълкуване на договора е налице трайноустановена непротиворечива практика на ВКС, която е в смисъл, че при наличие на неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл.20 критерии. Видно от данните по делото съдът е тълкувал съдържанието на процесния договор в съответствие с посочената трайноустановена съдебна практика /в който смисъл е и приложеното решение по гр.дело № 420/2009 год. на ВКС, ГК-ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/. Що се отнася до конкретните изводи на съда, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на съдебното решение.
Приложените към жалбата две решения на ВКС-ТК, ІІ т.о. по т.дело № 1425/2003 год. и по т.дело № 1466/2003 год. са постановени по реда на отменения ГПК и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Освен това същите са неотносими, тъй като са постановени по различни казуси свързани с правото на обезщетение при неизпълнение на договорно задължение по чл.82 ЗЗД, какъвто не е предмета на настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 513/09.11.2011 год., постановено по в.гр.дело № 967/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: