5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 36/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр.София, 30.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 36/2013 година
Производството е по чл.47 ЗМТА.
Образувано е по искова молба на Българска федерация по спортна стрелба [населено място] чрез процесуалния представител адвокат М.Неврокопски от САК срещу Т. Х. К. от [населено място] за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.3, пр.2 и т.5, пр.2 ЗМТА на решението на БСА при Б., постановено на 17.10.2012 год. по арб.дело № 5/2012 год., с което е осъдена БФСС да заплати на Т. К. сумата 4 192,59 лева, произтичаща от неизпълнено договорно задължение за заплащане на средства за възстановяване на състезателя ведно със законната лихва и обезщетение за забавено плащане, както и 900 лева-разноски по делото. Отхвърлен е иска за обезщетение за забава над уважения размер от 172,59 лева до пълния предявен размер. В исковата молба се правят подробни оплаквания за неправилност на арбитражното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка се навеждат доводи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред; че не е съобразено с принципите на законност и установяване на истината; че е нарушено правото на състезателност и равенство на страните в процеса. Поддържа се още, че решението не е мотивирано и не са обсъдени относими към спора доказателства.
Ответникът в писмения си отговор от 11.04.2013 год. изразява становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като арбитражното решение на БСА при Б. не подлежи на отмяна по реда на чл.47 ЗМТА. Навежда доводи, че независимо от обстоятелството, че се касае за разрешен имуществен спор между страните, Спортният арбитраж не е правораздавателен орган от рода на особените юрисдикции и решенията му не могат да се приравнят с актовете, издавани от съдилищата и особените юрисдикции. Освен това, излага съображения и за неоснователност на предявения иск, тъй като според него не са налице твърдяните от ищеца основания за отмяна на арбитражното решение по смисъла на чл.47 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на предявения иск:
Исковата молба е подадена от надлежна страна в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск по следните съображения:
Видно от данните по делото с решение от 17.10.2012 год., постановено по арб.дело № 5/2012 год. на Българския спортен арбитраж при Български олимпийски комитет /БСА при Б./, Българската федерация по спортна стрелба /БФСС/ е осъдена да заплати на Т. Х. К. сумата 4 192,59 лева, произтичаща от неизпълнено договорно задължение за заплащане на средства за възстановяване на състезателя съгласно сключен между страните договор от 23.03.2011 год., според който федерацията е поела задължение да обезпечи финансово тренировъчната дейност и мениджмънта по подготовката на националния състезател. В чл.17 от договора е предвидено, че всички спорове, възникнали по повод тълкуването и изпълнението му ще се решават от БАС при Б..
При тези фактически данни процесният спор подлежи на разрешаване от арбитраж, тъй като предметът му не попада в изключенията предвидени в чл.19 ГПК. Поначало арбитрируемостта на спора се свързва с неговия предмет. Тъй като е изключение от държавното правосъдие по граждански дела, арбитражът може да има за предмет само граждански спорове, като от неговия обсег са изключени споровете за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. За допустимостта на арбитража и на арбитражното споразумение е без значение кой е страна по спора, тъй като изрична забрана в тази насока законът не предвижда. Това важи както по отношение на международния арбитраж, така и когато арбитражът е вътрешен. Налице е и арбитражно споразумение по смисъла на чл.7, ал.1 ЗМТА, при което положение БАС при Б. е бил компетентен да разгледа спора, с който е бил сезиран. Двете страни са участвували в производството по образуваното арбитражно дело без да оспорват компетентността на арбитража по реда на чл.20 ЗМТА. По силата на чл.38, ал.4 ЗМТА арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. Това решение не подлежи на съдебен контрол, освен в изрично предвидените в чл.47 ЗМТА случаи, когато се иска отмяната му по исков ред. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в хипотезите на цитирания текст и същите не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. В тази връзка съдът не може да упражнява контрол за законосъобразност на постановеното арбитражно решение по съществото на спора. ВКС не е оправомощен да проверява правилността на арбитражното решение, не може да навлиза в материалноправните отношения между страните, нито да пререшава спора – предмет на арбитражното дело. Контролът, който съдът упражнява по силата на чл.47 ЗМТА не е инстанционен и се осъществява само по повод и в рамките на конкретно наведените в исковата молба основания. Пороците на арбитражното решение не са основания за отмяна по смисъла на ЗМТА, поради което наведените от ищеца доводи и оплаквания за неговата неправилност не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като не са основания за отмяната му по чл.47 ЗМТА.
По основателността на иска:
Съгласно чл.47, т.3, пр.второ ЗМТА, на която се позовава ищецът, арбитражното решение може да бъде отменено, ако то противоречи на обществения ред на Република България. С понятието „обществен ред” се обхващат онези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основни ценности, чието зачитане на всяка цена трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагането на този текст се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията на РБ и формират основите на правовия ред в държавата; когато съдържанието на решението и начинът, по който е постигнато са несъвместими с този ред. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по чл.47, т.3, пр.второ ЗМТА – в този смисъл са р. по т.дело № 885/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о.; р. по т.дело № 896/2007 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; р. по т.дело № 696/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; р. по т.дело № 615/2012 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. В конкретния случай с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива повелителни правни норми, поради което не е налице соченото основание за отмяна. Твърдяните оплаквания за неспазване на арбитражната процедура, за необоснованост и неправилност не представляват основания за отмяна по смисъла на чл.47, т.3, пр.второ ЗМТА.
Не е налице и твърдяното основание за отмяна по чл.47, т.5 ЗМТА, според която арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Както вече беше посочено, по делото е безспорно установено, че процесният спор е арбитрируем и подлежи на разрешаване от арбитраж съгласно чл.17 от сключения между страните договор от 23.03.2011 год. Цитираната арбитражна клауза предвижда, че всички спорове, възникнали по повод тълкуването и изпълнението на договора ще се разрешават от БАС при Б.. Налице е валидно арбитражно споразумение – т.е. договор за арбитраж, отнасящ се до спорове, породени от правоотношения във връзка с процесния договор, какъвто е и разрешения спор за дължимостта на уговорените средства за възстановяване на състезателя – предмет на този договор. При това положение постановеното арбитражно решение не е извън обхвата на арбитражното споразумение.
Неоснователно е позоваването на втората хипотеза на т.5 от чл.47 ЗМТА. Съпоставен петитума на предявения иск с диспозитива на постановеното арбитражно решение не дава основание да се приеме произнасяне от страна на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора. Налице е пълно съответствие между предявения и разгледан иск – предмет на арбитражното решение, липсва произнасяне извън заявения петитум. Що се отнася до оплакванията за неговата неправилност същите не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.
С оглед на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за отмяна по чл.47, т.3, пр.второ и т.5, пр.второ ЗМТА на постановеното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора в полза на ответника по делото следва да се присъдят поисканите и направени от него съдебни разноски в настоящото производство в размер на сумата 1 000 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 11.03.2013 год.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Българска федерация по спортна стрелба [населено място] срещу Т. Х. К. от [населено място] иск за отмяна на основание чл.47, т.3, пр.второ и т.5, пр.второ ЗМТА на арбитражното решение на Българския спортен арбитраж при Българския олимпийски комитет, постановено на 17.10.2012 год. по арб.дело № 5/2012 год.
ОСЪЖДА Българската федерация по спортна стрелба, БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище [населено място], [улица] да заплати на Т. Х. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.ІІІ, ап.6 чрез адвокат М. Д. сумата 1 000/хиляда/лева съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ