4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София15.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1000/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на РПК ”И. – Л.” – [населено място] срещу Решение № 792 от 11.V.2011 г. по гр.д. № 68/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №578 от 3.VІ.2010 г. по гр.д. № 601/ 2003 г. на СГС в частта, с която е уважен искът на Столична община – [населено място] срещу РПК ”И. – Л.” – [населено място] по чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на Договор № 21-003 от 21.V.2001 г. за покупко – продажба на недвижим имот-обект “кафе-аперитив”О.”, находящ се в [населено място],[жк]- Х м.р., [жилищен адрес] с оплакване за недопус – тимост на решението, като постановено по недопустим иск. Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 8 ал. 13 от Правилника за дейността на С., надзорният съвет на Агенцията взема решения за предприемане на действия по предявяване и събиране на неустойки и за разваляне на приватизационни договори в съответствие с нормативната уредба, че по делото не е представено решение на НС на С. за разваляне – не са налице всички необходими положителни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и предявеният иск е недопустим. Жалбоподателят счита, че искът е недопустим и поради липса на активна процесуална легитимация у ищеца, тъй като няма решение на СОС, като орган по чл. 5 ал. 2 ЗПСК и страна по договора, с което да се делегират права на кмета на Столична община да предяви иска, нито е налице законова такава. Излага и евентуални съображения за неправилност на решението и иска същото да се обезсили и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалнопра – вен въпрос за активната процесуална легитимация в противоречие с практиката на ВКС – Р.№779/16.ХІІ.2004 г. по д.№94/ 2004 г. и Опр. №898/2.ХІІ.2003 г. по гр.д.№ 588/2003 г. Въз основа на тези актове, постановени от ВКС за правомощията на АСлПК, жалбоподателят поддържа, че С. е орган по приватизация на Столична община, съответен на А., че има компетенции да осъществява следприватизационен контрол и да бъде представител на общината по конкретно визираните в закона въпроси и съгласно чл. 2 т.17 от Правилника за дейността на С.,С. осъществява следпривати- зационен контрол по договори за приватизация. Счита, че затова е неправилен изводът на въззивния съд, че С. е само специализи – ран орган на юридическото лице – Столична община, която е процесуално легитимирана да завежда искове и да бъде страна в съдебни производства, и отново поддържа, че искът е недопустим и защото няма решение на СОС, с което да се делегират права на кмета на Столична община да предяви иска. Жалбоподателят излага, че съществен материалноправен въпрос за предупреждението за разва – ляне, е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р.№ 893/ 15.Х.2008 г. по гр.д.№1524/2007 г. на ВКС, тъй като отправената от изпълнителния директор на С. нотариална покана, не изхожда от кмета на Столична община, за който съдът приема, че е страна по договора и носител на материално право. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Столична община – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, който не е с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 87 ал. 3 ЗЗД срещу ответника РПК ”И. – Л.” – [населено място] по съображения, че не е изпълнил задължението по приватизационния договор за плащане на цената, като е забавил плащането на част от ІІ, на ІІІ и на ІV вноски, което дава право на кредитора, след като е дал срок за изпълнение с отправената нотариална покана, да иска разваляне на договора. За неоснователно е прието възражението на ответника за недопустимост на иска поради липса на активна процесуалноправна легитимация на Столична община, като съдът е изложил, че страна по договора е Столична община, а предоставената компетентност на С. с Правилника за дейността й, не я прави правосубектна – съгласно чл. 2 от Правилника, С. е специализиран орган на юридическото лице Столична община, Столична община е процесуално правоспособна да завежда искове и да бъде страна в производството пред съд и предвиденото в чл. 8 ал. 13 от Правилника правомощие на С. да взема решения по констатирани неизпълнения по приватизационни договори и да предприема действия по предявяване и събиране на неустойки и за разваляне на договори, не прави невалидни извършените в този смисъл действия от Столична община, без данни за такова решение на С.. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, с която искът за разваляне е отхвърлен срещу ответника [фирма] – [населено място].
По оплакването за недопустимост на решението: съгласно т. 1 от ТР№1 от 19.ІІ.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС, ОСГТК, Върхов – ният касационен съд, при вероятност решението да е нищожно или недопустимо, е длъжен и служебно да го допусне до касация, като не е необходимо жалбоподателят да сочи основания за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното решение не е недопустимо на соченото от жалбоподателя основание – че е постановено по недопустим иск – иск, предявен от Столична община, която няма активна процесуална легитимация, каквато е налице за С. – [населено място].
С Решение №2, взето от Столичен общински съвет с Протокол №14/29.VІІ.1992 г., е отменено Решение №1/10.VІ.1992 г., в частта, отнасяща се за Агенцията за приватизация, като част от структурата на общинската администрация, и е създадена Столична общинска агенция за приватизация (С.), като специализиран орган към Столичен общински съвет, за организиране, осъществяване и контрол на приватизацията на общинските предприятия, и е приет Правилник за дейността на С.. В чл. 2 от Правилника е посочено, че С. е специализиран орган на Столичен общински съвет за организация, осъществяване и следприватизационен контрол на общинските предприятия и обекти, и в чл. 5 ал. 2 са изброени правомощията на С..
Щом като С. е орган на Столичен общински съвет, неоснователно жалбоподателят от чл. 8 ал. 13 от Правилника за дейността на С. извежда правомощието С. да бъде страна в съдебни производства по искове за разваляне по чл. 87 ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение на приватизационни договори и неправилно обвързва допустимостта на предявен от Столична община иск за разваляне на договор, с решение на Надзорния съвет на С. по чл. 8 ал. 13 от Правилника – положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска. Като орган на Столичен общински съвет, С. следва да извършва възложената й с Правилника дейност, включително с взети от надзорния й съвет решения по въпросите, изброени в чл. 8 т. 13 от Правилника, но процесуалното представи – телство в съдебни производства по искове по чл. 87 ал. 3 ЗЗД остава за юридическото лице Столична община, а не за специализирания орган за приватизация на общински предприятия С.. Правото на правосубектното юридическо лице Столична община да води иска по чл. 87 ал. 3 ЗЗД не е обусловено от решение на надзорния съвет на специализирания орган по приватизация С.. Неуместно е позоваването от жалбоподателя на съдебна практика относно правомощията на АСлПК – [населено място] на основание чл. 19 ал. 2 т. 17 ЗПСПК (отм.), тъй като АСлПК е юридическо лице по силата на закона – чл. 18 ал. 2 ЗСлПК (отм.).
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради решаване на съществен материалноправен въпрос за предупреждението за разваляне, в противоречие с практиката на ВКС – Р.№ 893/15.Х.2008 г. по гр.д.№1524/2007 г., постановено по иск по чл. 135 ЗЗД на атакуван договор за дарение, с което е прието, че няма писмено предупреждение от изправния кредитор. С оглед правомощията на С., като специализиран орган на Столичен общински съвет, за организация, осъществяване и следприватиза -ционен контрол на процеса на приватизация на общинските предприятия и обекти, С. има правомощие да извършва действия по разваляне на приватизационните договори в съответствие с нормативната уредба, съгласно чл. 5 ал. 2 т. 17 от Правилника, в която дейност следва да се включи и отправяне на предупреждение за разваляне по чл. 87 ал. 1 ЗЗД, за което предупреждение неоснователно жалбоподателят поддържа, че следва да изхожда от кмета на Столична община, приета от съда за страна по договора.
Затова искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 792 от 11.V.2011 г. по гр.д. № 68/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: