1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
гр. София, 12.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3952 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. Зарева срещу определение № 295 от 26.08.2013г. по ч. гр. дело № 662/2013г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 378 от 18.06.2013г. по ч. гр. дело № 359/2013г. на Районен съд Самоков. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлено заявлението на Държавен фонд „Земеделиие“ за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Х. Х. Б. от [населено място] дол, Софийска област въз основа на извлечение от задължение по партидата на Х. Х. Б. за предоставяне на субсидия по Програма за развитие на селските райони 2007г.-2013г. съгласно договор № 23/112/03904 за заплащане на сумата 23 988,54 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и сумата 636,86 лв. – лихва за периода от 02.01.2013г. до 28.05.2013г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК– съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: „проверката на съда относно редовността от външна страна на представения документ и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника в рамките на заповедното производство по реда на чл. 417 ГПК”; „дали за извлечението от счетоводните книги, което заявителят – държавно учреждение представя, са налице нормативно определени изисквания за форма и съдържание и какви реквизити следва да съдържа същото, за да се приеме, че е документ, изпълнил изискванията на чл. 418, ал. 2 ГПК”.
Ответникът Х. Х. Б. от [населено място] дол, Софийска област не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 260, чл. 261 и чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представеното извлечение по партидата на длъжника на ДФ „Земеделие“ по договор № 23/112/03904 от 16.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, не съдържа изчерпателни данни, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – не е посочено основанието за връщане на субсидията, не е посочено основание за изискуемост на главницата. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че при тези данни не може да прецени дали е настъпила изискуемостта на вземанията.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи и с оглед данните по делото и въззивното определение, релевантният за изхода на делото въпрос е процесуалноправен и същият може да бъде уточнен по следния начин: следва ли в извлечението от счетоводните книги на ДФ „Земеделие” да бъде посочено основанието за връщане на предоставената субсидия, респективно основанието за изискумост на главницата. Този въпрос е във връзка с въпроса за задължението на съда при издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, по който въпрос е налице постоянна съдебна практика. Представеното от заявителя ДФ „Земеделие” извлечение от счетоводните книги трябва да бъде редовно от външна страна – да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане: длъжник, основание за възникване на заявеното вземане, падеж, размер на главницата, размер и период на лихвата. Документът по чл. 417 ГПК има презумптивна доказателствена сила по отношение на това, което е удостоверено в него, поради което законодателят е ограничил извършваната служебно от съда проверка до редовност от външна страна, като от съдържанието на документа съдът трябва да установи основанието за възникване на вземането /в настоящата хипотеза връщане на субсидията/, респективно изискуемостта на вземането към датата на заявлението. Когато в документа по чл. 417, т. 2 ГПК липсва посочване на основанието за връщане на предоставената в субсидия /например нарушение на договора или чл. 27 от Наредба № 15/18.05.2001г. или чл. 27 от Наредба № 16/18.05.2001г. и в какво се изразява нарушението/, документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Основанието за възникването на вземането следва да бъде уточнено и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай, като е приел, че извлечението от партидата на ответницата при ДФ „Земеделие“ не съдържа изчерпателни данни, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане поради това, че не е посочено основанието за връщане на субсидията, основанието за изискуемост на главницата, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че релевантния правен въпрос е решен в противоречие с посочените от него и приложени определеня на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В приложените съдебни актове е прието същото разрешение относно редовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги на ДФ „Земеделие“ и че в него следва да се посочи основанието за възникване на вземането. Различният изход в посочените определения се дължи на съдържанието на конкретните извлечения от счетоводни книги – в посочените определения е отразено, че представените извлечения от счетоводни книги съдържат и основание за възникване на заявеното вземане, докато в настоящия случай това основание не е посочено.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 295 от 26.08.2013г. по ч. гр. дело № 662/2013г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.