5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о.н дело № 791/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
гр.София, 24.07.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 791/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. В. от [населено място], обл.В., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Й. Д. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 664/02.05.2012 год., постановено по гр.дело № 4212/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 3760/24.06.2011 год. по гр.дело № 12713/2010 год. в осъдителната му част апелативният съд е отхвърлил предявените от ищеца-касатор срещу Гаранционен фонд [населено място] обективно съединени искове: по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 17.03.2010 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 766,72 лева-мораторна лихва върху посочената главница, която претенция има акцесорен характер. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за разликата до предявения размер от 60 000 лева, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до размера на претендираните 12 567,52 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения,че неправилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.202, ал.2 КЗ, уреждаща реда и начина за прекратяване на застрахователните договори, сключени при разсрочено плащане на застрахователната премия при неизплащане на някоя от вноските. Навеждат се доводи, че за разлика от отменената нормативна уредба в ТЗ, въведената в Кодекса за застраховането презумпция за фингирано връчване на предупреждение за прекратяване на договора освобождава кредитора от необходимостта от последващи действия и отправяне на изрично ново заявление до застрахования след изтичането на предвидения 15-дневен срок от датата на падежа на вноската.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Излага доводи за наличие на противоречива съдебна практика по поставения съществен материалноправен въпрос: За да бъде прекратен застрахователен договор при условията на чл.202, ал.2 КЗ, в който е вписано предупреждението, че договорът се счита прекратен при неплащане в срок на поредната вноска от застрахователната премия, необходимо ли е ново изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования или вписаният текст в застрахователната полица замества това изявление и договорът се прекратява автоматично. Позовава се на приложените към жалбата две съдебни решения на различни състави на ВКС, Търговска колегия: № 77/08.07.2009 год. по т.дело № 2/2009 год. на І т.о. и р.№ 134/29.06.2010 год. по т.дело № 999/2009 год. на ІІ т.о., постановени при действието на отменения текст на чл.387, ал.2 и ал.3 на ТЗ, чието съдържание е аналогично по смисъл на чл.202, ал.2 КЗ.
Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационното производство – юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител изготвил отговора на касационната жалба.
Третото лице-помагач Ц. В. А. от [населено място], обл.В. не ангажира становище по касационната жалба в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, предмет на спора е иск по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ предявен от пострадалия при ПТП на 17.03.2010 год. пътник в л.а.”Мазда 323” с ДК [рег.номер на МПС] срещу Гаранционен фонд, обективно съединен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. За да направи решаващия извод за неоснователност на предявените искове след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част апелативният съд е приел, че Гаранционният съд не следва да носи отговорност за претендираните вреди, тъй като към датата на настъпване на процесното ПТП е налице договор за застраховка гражданска отговорност, сключен между собственика на автомобила и застрахователя ЗК”Български имоти”, който покрива отговорността на водача на МПС за причинените вследствие ПТП вреди на трети лица. Изложени са доводи, че застрахователният договор не е прекратен независимо от факта, че в застрахователната полица е вписан текст, според който при неплащане на някоя от разсрочените застрахователни вноски в уговорения срок „договорът се счита прекратен на основание чл.260, ал.2 КЗ, като настоящото се счита за писмено предупреждение по смисъла на чл.202, ал.2 КЗ”. Анализирайки текста на чл.202, ал.1 и ал.2 КЗ съдът приема, че вписаната в застрахователния договор клауза не води до автоматично прекратяване на договора, тъй като за да упражни застрахователя предоставеното му от закона потестативно право, самото предупреждение отправено до застрахования трябва да бъде конкретно и да е доведено до знанието на застрахования, като едва след изтичането на срока за изпълнение се предприемат действия по прекратяване на договора, каквито в конкретния случай не са налице. Прието е също, че въведената в закона фикция за връчване на предупреждението не означава, че прекратяването настъпва автоматично по силата на закона. Този извод се обосновава и с предвидения в чл.261, ал.1 КЗ специален ред и начин за удостоверяване на съществуването на задължителната застраховка за риска „гражданска отговорност на автомобилистите”.
При тези данни поставените в касационната жалба правни въпроси са релевантни за изхода на делото. По отношение на тях обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като твърдяното от касатора противоречие при прилагането на отменената разпоредба на чл.387 ТЗ и действуващата понастоящем нормативна уредба – чл.260 вр. с чл.202 КЗ е преодоляно с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 161/13.11.2012 год. по т.дело № 607/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В това решение е прието, че независимо от различията в правната уредба на отменените текстове на ТЗ и сега действуващите норми на КЗ, неизплащането на част от застрахователната премия не е прекратително условие, а факт-релевантен за начина на прекратяване на застрахователния договор; че самото прекратяване е потестативно право на застрахователя аналогично на признатото в чл.87, ал.2 ЗЗД право на разваляне на договор поради виновно неизпълнение на длъжника; че за да се породи прекратителен ефект това право трябва да бъде упражнено от застрахователя чрез отправяне на предупреждение, връчено на застрахования. Засилената социална функция на задължителната застраховка „гражданска отговорност” и разширената застрахователна закрила, която тя предоставя не позволяват прекратяването на застрахователния договор по реда на чл.202, ал.2 КЗ да се обвърже единствено с факта на неплащане на изискуема част от застрахователната премия и с фингираното връчване на предупреждение по реда на чл.202, ал.2, изр.второ КЗ. За да се освободи от отговорност по чл.226, ал.1 КЗ спрямо третите увредени лица, застрахователят трябва да изпълни императивно установеното в чл.294, ал.1 КЗ задължение като изпрати уведомление за прекратения застрахователен договор до Информационния център към Гаранционния фонд в срок до втория работен ден на седмицата, следваща датата на прекратяването. Липсата на уведомление по чл.294, ал.1 КЗ следва да се тълкува като индиция за отказ на застрахователя да упражни признатото в чл.202, ал.1 КЗ право.
Обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е съобразено със закона и посочената практика на ВКС, поради което същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, като в полза на ответника по касационната жалба се присъди на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 884 лева за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 664/02.05.2012 год., постановено по гр.дело № 4212/2011 год.
ОСЪЖДА В. К. В. от [населено място], обл.В. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Гаранционен фонд [населено място] сумата 884/осемстотин осемдесет и четири/лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ