2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
С., 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 419/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Д. от САК, срещу определение № 55 от 02.02.2012 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч. гр. д. № 43/2010 г. Със същото е потвърдено разпореждане от 27.10.2011 г. на Районен съд [населено място] по ч. гр. д. № 4 341/2011 г., с което е оставено без уважение подаденото заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] [населено място] за удовлетворяване на непарично вземане връщане на 1 бр. линия за опаковане на шоколадови бонбони, марка FIMA, с допълнителни принадлежности, модел S. Feeder, с фабричен № SF 221-1672,произведена през 2008 г. – предмет на лизингоотдаване по силата на договор за финансов лизинг № BG – 2008 – М – 00038/16.10.2008 г., на стойност 216 000 евро.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС и СРС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 27.10.2011 г. по ч. гр. д. № 4 341/2011 г. Великотърновският районен съд е оставил без уважение подаденото заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] [населено място] за удовлетворяване на непарично вземане връщане на 1 бр. линия за опаковане на шоколадови бонбони, марка FIMA, с допълнителни принадлежности, модел S. Feeder, с фабричен № SF 221-1672,произведена през 2008 г. – предмет на лизингоотдаване по силата на договор за финансов лизинг № BG – 2008 – М – 00038/16.10.2008 г., на стойност 216 000 евро. Съдът е приел, че тъй като няма данни за прекратяване на лизинговия договор, от който е възникнало задължението на лизингополучателя да върне вещта не е налице изискуемост на вземането.Освен това, заявителят не е представил документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, изходящ от длъжника относно прекратяването на посочения договор. Разпореждането е обжалвано от заявителя пред ОС [населено място], който с определение № 55 от 02.02.2012 г. по ч. гр. д. № 43/2012 г. (предмет на настоящото производство) го е потвърдил.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът, който е от значение за изхода на делото и по който се е произнесъл въззивният съд и по който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 , т. 1 – 3 ГПК е: „Има ли право кредиторът да търси защита по реда на чл. 417, т. 5 ГПК на основание извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг относно връщането на отдадени на лизинг вещи, когато договорът за лизинг е прекратен?”.
По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 622 о т 11.07.2012 г. по ч. т. д. № 128/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановена по реда на новия ГПК. Според същата подлежащото на изпълнение вземане за връщане на отдадена на лизинг вещ трябва да е удостоверено от извлечение от регистъра на особените залози и вписания договор за лизинг, а ако според тях изискуемостта на връщане на отдадената на лизинг вещ е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпване на друго обстоятелство, включително и от прекратяване на договора за лизинг, поради неплащане на лизинговите вноски, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ, което заявителят не е направил.
В конкретния случай, заявителят е представил договора за финансов лизинг, както и удостоверение № 496 059/04.10.2011 г. от ЦРОЗ, че същият е вписан на 28.04.2009 г. В раздел VІІ – „Заключителни разпоредби” е предвидена възможността за неуредените в договора отношения да се прилагат Общите търговски условия, които са неразделна част от договора за лизинг и с които лизингополучателят е запознат. Представена е и нотариална покана, с която жалбоподателят е поканил [фирма] [населено място] (предишно наименование на [фирма]) за заплати просрочените лизингови вноски, като при неизпълнение в посочения срок, на основание чл. 8, ал. 1, буква „е” от Общите търговски условия за договори за финансов лизинг на [фирма] [населено място] е налице едностранно прекратяване на лизинговия договор. В тази връзка на 15.09.2011 г. на основание чл. 9, ал. 2 от посочените Общи условия лизингополучателят е длъжен да върне лизинговата вещ. З. не е представил посочените общи условия, в които са предвидени хипотезите и санкциите за неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, кое изпълнение на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство би довело да едностранно прекратяване на договора, обуславящо връщането на лизинговата вещ. Същите не са приложени и във въззивното производство (а и липсват данни, че са публикувани), поради което не може да се направи извода, че вземането на жалбоподателя е станало изискуемо. Освен това, жалбоподателят не е удостоверил това обстоятелство и с изходящ от длъжника документ, каквато възможност е предвидена в чл. 418, ал. 3 ГПК. Представените от него документи (договор за финансов лизинг, нотариална покана, удостоверение от ЦГОЗ) са редовни от външна страна документи, но не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане – връщане на лизинговата вещ.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на въззивното определение Окръжен съд [населено място] се е съобразил с практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 55 от 02.02.2012 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч. гр. д. № 43/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: