4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
С., 26.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2823/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №103 от 10.01.2013 г. по гр.д.№ 3097/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №2461 от 17.06.2012 г. по гр.д. № 2716/ 2012 г. на Пловдивски районен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 6640.73 брит. паунда, равняващи се на 14 630.33 лв. – обезщетение за липсваща стока в резултат на извършено на 02 срещу 03.03.2011 г. престъпление на територията на Великобритания, на основание застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, полица №510211151000010/17.02. 2011 г., със законната лихва от 20.02.2012 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Приложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата въпросът за приложението на чл. 229 ТЗ: въззивният съд е приел, че разпоредбата не се прилага, а точно обратна е практиката на ВКС. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: кои са предпоставките на „кражба” в застрахователното право, като поддържа, че класификациите на НК нямат действие и би следвало да се прилагат правилата на чл. 78 ЗС ”противозаконно отнемане държането на вещта”, и по въпроса за съдържанието на „охраняем паркинг” счита, че това е паркинг, за който някой е поел ангажимент да го охранява – да следи за целостта на превозното средство в него, по които въпроси излага, че има неяснота в застрахователните договорни отношения, произнасянето по които въпроси от ВКС ще е сериозно предимство за развитие на правото. Представя копия от Р.№25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,ІІ т.о.; Р.№1350/24.10.2003г. по гр.д.№2198/2002 г. на ВКС; Опр.№316/08.07.2010 г. по ч.т.д.№ 350/2010 г. на ВнАС; Извлечение от практика по чл. 229 ТЗ, в което се цитират отделни части от: Р. №1350/24.10.2003 г. по гр.д.№ 2198/2002 г. на ВС, Опр. №513/11.08. 2009 г. по т.д.№ 578/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр.№ 968/28.12.2012 г. по т.д.№ 175/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., както и от определения и решения на СГС, ВнОС, СРС, ВТАС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателят не доказва с посочените решения въпросът за прилагането на чл. 229 ГПК да се решава противоречиво от съдилищата, които решения са неотносими към спора, възразява и относно довода, че липсва единно разбиране на понятията ”кражба” и „охраняем паркинг”, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено решение, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 6640.73 брит. паунда (14 630.33 лв.) – обезщетение за липсваща стока при превоз в резултат на извършено на 02 срещу 03.03.2011 г. престъпление на територията на Великобритания, на основание сключен между страните договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”,съгласно Конвенция CMR, по време действието на който на посочената дата и място от ремаркето към камиона, собственост на ищеца, е извършено неправомерно отнемане на част от превозвания товар. Въз основа на отразеното в Удостоверение на аварийния комисар и на показанията на разпитания свидетел – шофьора П. Г. Ц. – съдът е приел, че противоправното отнемане на товара в ремаркето с упойването на водача с упойващо вещество, докато почива в кабината на камиона, съдържа признаците на престъпно деяние ”грабеж” – покрит риск съгласно р.ІІ от ОУ, и не е налице „изключен риск” по р.ІІІ т.10, поради което е без значение охраняем ли е бил паркингът. Като е обосновал въз основа на Удостоверението на аварийния комисар установените липси и размера им, съдът е приел за неоснователно възражението на застрахователя, че правото на превозвача на застрахователно обезщетение е обусловено от изплащане от него на получателя на товара на обезщетение за липсата. Аргументирал е, че в застрахователния договор и в ОУ за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” няма изискване за такова изплащане от превозвача в полза на получателя на стоката, за да възникне правото на застрахователно обезщетение, като не е обратен иск предявеният от превозвача срещу застрахователя иск за обезщетение, с което застрахователят „покрива отговорността на превозвача”, която последният би носил спрямо получателя на товара и не се не се прилага чл. 229 КЗ.
С оглед изложеното не са релевантни въпросите за съдържанието на понятията „кражба” и „охраняем паркинг”. С приетото въз основа доказателствата по делото, че е налице грабеж – противоправно отнемане на чужда вещ, за което лицето, на което е поверено да я пази, е приведено в безпомощно състояние, и не е налице клаузата по р.ІІІ на ОУ ”Изключени рискове” т.10 – „поради кражба от превозно средство, паркирано на неохраоняем паркинг или оставено без охрана”, както и да се реши поставеният от жалбоподателя въпрос, това няма да се отрази на изхода на спора.
Няма отношение посочената от жалбоподателя практика по въпроса за приложението на чл. 229 КЗ, която е относима за друг вид застрахователен договор – по застраховка ”гражданска отговорност”, а в случая правоотношението между страните е възникнало по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари(CMR), по която застраховка застрахователят покрива отговорността на превозвача от момента на издаване на CMR товарителницата до момента на разтоварване на товара за цялостна или частична липса или повреда на стоката, съгласно гл.ІV от Конвенцията.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №103 от 10.01.2013 г. по гр.д.№ 3097/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: