3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 07.022011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 578 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Д. от[населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. И. Ц., срещу решение № 24 от 12.03.2010г. по в. гр. дело № 39/2010г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 298 от 03.12.2009г. по гр. дело № 454/2009г. на Разградски районен съд, с което е прието за установено съществуването на вземането на Н. М. А. от[населено място] срещу А. А. Д. от[населено място] по два броя записи на заповед с дата на издаване 30.08.2006г. и падеж съответно 01.11.2006г. и 01.10.2006г., всяка за по 10 000 лв. и че А. А. Д. дължи на Н. М. А. общо сумата 20 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 10.10.2008г. до окончателното плащане, и ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и писмено изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /решение № 511/01.07.2008г. по т. дело № 38/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 666/06.12.2007г. по т. дело № 387/2007г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 78/17.07.2009г. по т. дело № 29/2009г. на ВКС, ТК, І т. о./ и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: относно взаимоотношенията, свързани с правото на притезание по запис на заповед, и за валидността на извършеното плащане на задълженията по такива ценни книги.
Ответникът Н. М. А. от[населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради това, че касаторът не е обосновал и формулирал материалноправните въпроси, решени в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Инвокирани са и евентуални възражения за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че А. А. Д. е издал два броя записи на заповед на 30.08.2006г., всеки за по 10 000 лв., като се е задължил по тях да заплати сумите без протест на С. И. Б. в срок до 01.10.2006г. по единия и до 01.11.2006г. по другия. Решаващият съдебен състав е констатирал, че записите на заповед са предявени за плащане на 03.10.2006г. и 02.11.2006г., а на 04.06.2008г. С. Б. ги е джиросал на Н. А.. Изложил е съображения, че джирото е изпълнено съгласно изискванията на чл. 468 ТЗ и независимо, че е направено след падежа, има същото действие като направено преди това съобразно разпоредбата на чл. 474 ТЗ. Въззивният съд е приел, че ищецът е придобил валидно правата по двете ценни книги и представената спогодба от 16.09.2008г. не го обвързва, тъй като не е страна по нея и същата е сключена след прехвърляне на ценните книги. Поради това, че ответникът по иска не е представил доказателства, че е платил задълженията по издадените записи на заповед според изискванията на чл. 317, ал. 2 и чл. 492 ТЗ с удостоверяване върху ценните книги, че е платено, нито е доказал плащането по друг начин, Разградски окръжен съд е направил извод, че вземането на ищеца по ценните книги съществува.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като ВКС може да уточни и конкретизира посочените от касатора въпроси.
С оглед изложените от касатора твърдения и данните по делото релевантните по делото правни въпроси са: има ли транслативен ефект джирото, направено след извършено плащане по менителничния ефект; начина на доказване на плащането по менителничния ефект.
Неоснователен е доводът на касатора, че релевантните правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З., обн. ДВ, бр. 59/ 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Позоваването на противоречие с решение № 78/17.07.2009г. по т. дело № 29/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. е неоснователно, тъй като цитираният съдебен акт е по други въпроси, които са неотносими към настоящия спор, а именно за правната същност на разписката като документ, обективиращ предаването на вещи, когато характер на разписка има нередовен или недействителен запис на заповед, както и за допустимите доказателствени средства за установяване на каузалното правоотношение, връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение. Решение № 511/01.07.2008г. по т. дело № 38/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 666/06.12.2007г. по т. дело № 387/2007г. на ВКС, ТК, І т. о. не попадат в хипотезата на актовете по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са постановени по реда на отменения ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни в случая липсват.
Налице е трайноустановена практика, съгласно която извършеното джиро след погасяване на менителничния ефект няма транслативен ефект. В този смисъл е цитираното от касатора решение № 511/01.07.2008г. по т. дело № 38/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В обжалвания съдебен акт въпросът за транслативния ефект на джирото не е решен в противоречие с посочената съдебна практика, тъй като е прието и от данните по делото е видно, че ответникът по предявения иск не е доказал, че е извършил плащане по записите на заповед на издателя С. Б..
По въпроса за начина на доказване на плащането по менителничния ефект е формирана постоянна съдебна практика в смисъл, че плащането по запис на заповед може да се удостовери, както срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено, така и чрез всички други допустими доказателствени средства, напр. разписка, квитанция, банкови платежни документи, приходни касови ордери и др. Обстоятелството, че плащането не е отразено върху ценната книга и същата не е върната на издателя й не може да се отрази на погасителния ефект на извършеното плащане, ако плащането е доказано с други допустими доказателствени средства. В настоящия случай въззивният състав, като е изложил съображения, че ответникът по иска не е представил доказателства, че е платил задълженията по издадените записи на заповед според изискванията на чл. 317, ал. 2 и чл. 492 ТЗ с удостоверяване върху ценните книги, че е платено, нито е доказал плащането по друг начин, не се е отклонил от трайноустановената практика на ВКС.
Поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 12.03.2010г. по в. гр. дело № 39/2010г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.