4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
С., 25.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 771/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. С. В. – от [населено място] срещу Решение № 787 от 16.05.2012 г. по гр.д. № 709/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната от ищцата част Решение №2828 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 5005/ 2009 г. на СГС, с която искът й срещу ЗАД [фирма] – [населено място] по чл. 226 ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата 20 000 лв. до 100 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 06.05.2009 г. в [населено място], с водач П. Х. П. на л.а.”Хюндай Соната” с рег. [рег.номер на МПС] , със законната лихва, считано от 06.05.2009 г., като първоинстанцион- ното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за 20 000 лв. Жалбоподателката прави оплакване за неправилност и необоснованост – нарушен е принципът на справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД – присъденото застрахователно обезщетение се явява крайно занижено с оглед претърпените неимуществени вреди. Описва нанесените телесни увреждания и проведеното лечение, и прави довод, че с определения лимит на застраховката към датата на ПТП 700 000 лв., законодателят е дал възможност пострадалите да бъдат адекватно обезщетени, а се наблюдава тенденция за дискриминация на някои пострадали за сметка на други – присъждат се обезщетения, които са силно завишени, а по някои дела обезщетенията са странно занижени. Жалбоподателката в р.”Изложение на касационните основания” поддържа, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД, като трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до по – точно прилагане на принципа на справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД, и до развитие на правото. Жалбоподателката счита, че най -противоречива е съдебната практика – на съдилищата в страната и на ВКС – по отношение прилагането на чл. 52 ЗЗД, като присъдените обезщетения са в пъти различни при еднакви търпени неимуществени вреди. Сочи, че ВКС изостава с практиката по чл. 52 ЗЗД, която се базира на стари решения, а от приемането на новия ГПК досега не се допускат обжалвания на решения, свързани с чл. 52 ЗЗД, като практиката на САС значително превишава размера на присъдените от ВКС обезщетения по стария ГПК. Жалбоподателката в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поддържа, че прилагането на чл. 52 ЗЗД трябва да е точно, правилно да се прилагат доказателствата, за да не стигат различните съдилища до различни изводи и описва нарушенията, допуснати от въззивния съд на чл. 52 с оглед посочените причинени увреждания и претърпените неимуществени вреди. Иска да се допусне касационно обжалване, като ориентир при определяне на обезщетението да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент, решението да се отмени и искът да се уважи в отхвърлената част. Представя копия от решения по едно и също дело на първоинстанционен и апелативен съд по разгледан иск по чл.226 ал.1 КЗ и определение на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката сочи, че по разрешения по делото материалноправен въпрос: за приложението на чл. 52 ЗЗД, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, е обусловил съдържанието на постановеното решение относно това кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 266 КЗ и в какъв размер следва да се определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Тъй като решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно това налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищцата неимуществени вреди, предмет на обсъждане е въпросът за размера на обезщетението.
По този въпрос не е налице поддържаното от жалбоподател – ката основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед създадената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 20 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото – възрастта на ищцата, характера и степента на травматичните увреждания, възстановителния период, проведеното лечение, претърпените болки и страдания следствие на уврежданията – с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 20 000 лв. не е в противоречие със съдебната практика за определяне на зстрахователно обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 787 от 16.05.2012 г. по гр.д. № 709/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: