6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
С., 19.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3915/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №187 от 03.07.2013 г. по т.д. № 216/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №6 от 08.01.2013 г. по гр.д. №76/ 2012 г. на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 190 ал. 2 ЗЗД на [фирма] – [населено място] срещу [община] за намаляване със сумата 34 032 лв. цената на продадените 410 дружествени дяла, представляващи 80% от капитала [фирма] – [населено място] по Договор от 29.10.1999 г. за покупко – продажба на дялове от капитала на [фирма] – [населено място], сключен между [фирма] и [община], оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: приложими ли са правилата на чл. 190 ал. 2 ЗЗД при договор за продажба на дружествени дялове от капитала на приватизиращо се дружество по реда на ЗППДОП(отм.), който счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР№1/15.06. 2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че приватизационният договор е особена гражданско – правна сделка с административни елементи, чиято правна уредба се съдържа в специален закон – ЗПСК и ЗППДОП (отм.), и когато в него не е уреден реда и начина, по който изправната страна може да търси обезщетение, се прилага общият закон. Жалбоподателят цитира приетото от въззивния съд при първото разглеждане на делото относно правната квалификация на иска – Р.№166/28.10.2010 г. по т.д.№ 359/2010 г. Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, тъй като изведеният въпрос се решава противоречиво, а ЗППДОП не съдържа разпоредби досежно реализирането на правата на изправния купувач, и не е налице трайна съдебна практика по въпроса за приложимостта на общите правила за продажбата към приватизационните продажби – неяснотата на закона може да се попълни единствено по пътя на създаване на еднопосочна и непротиворечива съдебна практика. По въпроса: длъжен ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото да се произнесе по предявения иск с правна квалификация, посочена от въззивния съд при първото разглеждане на делото, жалбоподателят описва развитието на делото и иска да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като липсва съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [община] не изразя – ва становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска по чл. 190 ал. 2 ЗЗД за намаляване на цената с 34 032 лв. на продадените 410 дружествени дяла, представляващи 80% от капитала [фирма] – [населено място] по Договор от 29.10.1999 г. за покупко-продажба на дялове от капитала на [фирма] – [населено място], въззивният съд е приел, че [община] се е задължила да прехвърли на [фирма] – [населено място] правото на собственост върху посочените дялове срещу цена 1 183 578 лв., платима разсрочено, съгласно погасителен план, при формиране на която от общата цена, предложена от купувача, са приспаднати задълженията му, отразени в меморандума. Изложени са съображения, че в меморандума, парцел ІІІ, пл.№7148 в кв.13 по рег.план на [населено място], пром. зона ”Север” е посочен с площ 32 560 кв.м., за имота е издаден Акт за частна общинска собственост № 310/08.07.1997 г. и от тройната техническа експертиза е установено, че със Заповед №1281/14.11.1988 г. е одобрен кад. и рег.план на ПЗ ”Север”, в който за завод ”Ж.” е отреден парцел ІІІ, кв.13-имот.пл.№7148 с площ 31 670 кв.м. и през 1997 г. са добавени 831 кв.м., с което общата му площ е 32 501 кв.м., близка до тази в Меморандума 32 560 кв.м., за периода 1993 г.-1998 г. са отделени парцели за реституционни претенции с обща площ 6545 кв.м. и към датата на сключване на Договора реалната му площ е 25 956 кв.м. Съдът е направил извод, че съгласно ТР №1/05.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСТК приватизационният договор не е от т.н. абсолютни (обективни) търговски сделки по см. на чл. 1 ал. 1 ТЗ, нито на т.н. относителни и презумптивно търговски сделки по см. на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 ТЗ, правната му уредба се съдържа в специален закон ЗПСК и ЗППДОП (отм.), специфичната му цел е да прехвърля право на собственост върху дялове, акции или част от имуществото на ТД с повече от 50% държавно или общинско участие. Съдът е съобразил особеностите на приватизационния договор – сключва се след спазване на определена административна процедура, в която се съблюдава обществения интерес; съдържанието, което може да включва и задължения, различни от договора за търговска и гражданска продажба – задължения за инвестиции, за работни места, да касае определени дейности с екологична насоченост, съхраняване предмета на дейност за определен срок, забрана за продажба за определен срок; установен контрол за изпълнение на задълженията, поети от купувача – и е обосновал, че при твърдяно неизпълнение на продавача, купувачът може да се позове както на общите правила на ЗЗД, така и на специфичните норми в конкретния договор, отчитайки особената му правна характеристика. С оглед предмета на договора – 80% от дружествените дялове на [фирма], цената на които е определена чрез оценка на имуществото, което включва съвкупност от права и задължения, парично оценими и се състои от активи и пасиви, недвижими имоти, като част от актива, съдът е аргументирал, че доказаният факт, че конкретен актив – парцел ІІІ,пл.№7148 в кв.13 с площ от 32 560 кв.м., реално не отговаря на описанието в Информационния меморандум, тъй като е с 6545 кв.м. по-малка площ, не е основание за намаляване на цената на приватизационния дял, която е резултат от споразумение на страните по комплекс от многобройни фактори, насрещни права и задължения, някои специфични, посочени по-горе. Съдът е заключил, че цената на приватизационния дял не е просто цената, отразяваща стойността на активите и пасивите, които стоят зад приватизационния дял съгласно баланса на дружеството, а е съгласувана от страните в сложна административна процедура с оглед защита и на обществения интерес, включва и редица властнически изявления на приватизиращия орган, съдържащи и преценка по целесъобразност, затова купувачът неоснователно иска намаляване на цената поради по-малката площ на един от имотите, включен в имуществото на приватизираното дружество.
Релевантни за делото са изложените от жалбоподателя въпроси, тъй като обуславят изхода на спора. Първият въпрос дали са приложими правилата на чл. 190 ал. 2 ЗЗД при договор за продажба на дружествени дялове от капитала на приватизиращо се дружество по реда на ЗППДОП(отм.), не е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в което е посочен характера на приватизационният договор, като особена гражданско-правна сделка с административни елементи, чиято правна уредба се съдържа в специален закон – ЗПСК и ЗППДОП(отм.), и е прието, че когато в специалния закон не е уреден реда и начина, по който изправната страна може да търси обезщетение, следва да се прилага общият закон.
В този смисъл са и постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции относно приложимостта на правилата на ЗЗД по отношение на приватизационна продажба: Р.№20/28.02.2014 г. по т.д. № 2074/ 2013 г. на ІІ т.о. по иск на купувача по приватизационна продажба на общински имот, съдебно отстранен, по чл. 191 ал. 1 ЗЗД и значението на отразеното в правния анализ за знанието на купувача за правата на трети лица върху имота, по см. на чл. 188 ЗЗД, вр. чл. 192 ал. 1 ЗЗД; Р.№106/30.06.2011г. по т.д.№956/2010 г. на ІІ т.о. по иск за разваляне на договор за приватизационна продажба на дялове от капитала на ТД, който е недопустим, тъй като развалянето се извършва извънсъдебно, и иск за обезщетение за вреди по чл. 190 ал. 1 ЗЗД следствие евикция; Р.№117/20.09.2013 г. по т.д.№1254/2011г. на ІІт.о. по иск за връщане на недължимо платена цена по приватизационен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на ТД, развален от ищеца поради неосъществено прехвърляне в собственост, в което е прието, че установените със ЗЗД правила – чл. 190 от ЗЗД – се прилагат и при неизпълнение на договор за продажба на дружествени дялове, който е с транслативен ефект, но с разликата, че развалянето се извършва извънсъдебно.
В конкретния случай приватизационният договор има за предмет продажба на дружествени дялове, част от капитала на търговско дружество, които включват съвкупност от права и задължения, парично оценими и се състоят от активи и пасиви, включително недвижими имоти; цената на обекта, предмет на договора, е определена по споразумение на страните въз основа на многобройни фактори и не е просто цената, отразяваща стойността на активите и пасивите, които стоят зад приватизационния дял. С договора за приватизационна продажба е прехвърлено право на собственост върху дялове от капитала на ТД, а не конкретен недвижим имот, част от който принадлежи на трето лице и на основание по-малката площ на конкретния недвижим имот, включен в актива на приватизираното дружество, като част от капитала, неоснователно ищецът иска да ангажира отговорността на продавача за съдебно отстранение – намаляване на цената на приватизационния дял.
По въпроса не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед посочената съдебна практика.
По въпроса: длъжен ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото да се произнесе по предявения иск с правна квалификация, посочена от въззивния съд при първото разглеждане на делото, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Установена е съдебната практика за задължението на първоинстанционния съд да съобрази дадените от въззивния съд указания по приложението на закона, като въпросът за правната квалификация на иска, е въпрос по приложението на закона. В изпълнение на указанията, дадени от въззивния съд с решението по т.д.№359/2010 г. относно правната квалификация на иска,който е по чл. 190 ал. 2 ЗЗД, са постановени както второто първоинстанционно решение по т.д. № 76/2012 г., с което искът по чл. 190 ЗЗД е отхвърлен, така и второто въззивно решение по т.д.№ 216/2013 г., с което по други съображения искът по чл. 190 ал. 2 ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен. Оплакването, че със сега обжалваното решение въззивният съд, като е отхвърлил иска по чл. 190 ал. 2 ЗЗД, не е съобразил указанията, дадени с първото въззивно решение, не е във връзка с въпроса за задължителността на указанията на въззивния съд, които указания по приложението на закона са задължителни за първоинстанционния съд, но не и указания как да се реши делото. Въпросът, който поставя жалбоподателя, е за правилността на въззивното решение и не е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №187 от 03.07.2013 г. по т.д. № 216/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: